Димитър Бечев: Без да имаме своите военни способности и сила, няма как да постигнем устойчив мир

Русия се стреми не само към териториални придобивки в Украйна, но и към промяна на политическия ред в Европа, заяви политологът и преподавател в Оксфордския университет Димитър Бечев в ефира на „Добро утро, Европа“.

Според него подчиняването на Украйна и поставянето на власт на елит, който гледа на Москва като на свой господар, би променило правилата в Източна Европа. „Териториалните придобивки са резервният вариант“, подчерта Бечев. По думите му целите на руското ръководство остават непроменени, а действията на Москва трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на отношенията ѝ с Европа.

България е уязвима заради ограничения си военен капацитет и политическите разделения, смята политологът. Коментарът му идва на фона на поредния инцидент с кораб в Черно море, в икономическата зона на страната. Бечев предупреди и за други рискове, сред които кибератаки, саботаж и дезинформация. „България е едно от по-слабите места по този източен фланг“, заяви той. Според него страната не разполага с достатъчно военни способности, за да противодейства самостоятелно на подобни заплахи, а част от политическия елит избягва категорични позиции спрямо Москва.

За нас е важно да видим голямата картина, не само да гледаме българска перспектива. А тя е, че Москва се стреми по всякакъв начин да намери слабите точки в Европа и конкретно по източния пункт на НАТО и Европейския съюз.

България няма военен капацитет да защитава своите граници и да защитава своите съюзници. Например, тези дронове, които бяха разработени в Москва. Ние нямаме военни способности, които да ги парират. От друга страна, в политически план имаме много пролуки, имаме обществено мнение, което от голяма степен, или по най-голям сегмент в обществено мнение, приятелски настроено спрямо в Москва. Имаме политическия елит, които не смеят да се опълчат на Москва.

Бечев отбеляза, че президентът също има значение за външнополитическия курс чрез правомощията си в дипломацията, службите за сигурност и назначаването на служебно правителство.

В рамките на тази кампания външната политика се превърна в основен разделител. По този начин ние говорим повече за външната политика. Тези два лагера, които се оформиха, ако си спомням във времето, по-скоро бяха заедно, когато ставаше дума за вътрешна политика – борбата срещу олигархията и корупцията – но сега се разграничиха.

Политологът не споделя тезата, че Европа като цяло се уморява от подкрепата за Украйна. Според него обществената подкрепа в ключови държави като Германия остава относително постоянна, макар икономическите затруднения и въпросите за конкурентоспособността да създават напрежение. Бечев посочи, че след оттеглянето на САЩ от водещата роля в подкрепата за Киев европейските държави поемат по-голяма финансова тежест, но остават недостатъчно представени в преговорния процес. „Европа не присъства на масата за преговори“, отбеляза той.

Този тип динамика по нашите граници ще бъде по-скоро в режим на съперничество и противопоставяне. Но един от уроците на Студената война е, че както трябва да се въоръжаваме и да възпираме противника, така трябва и да поддържаме дипломатически диалог, за да избегнем ескалация. Именно тук е важно да помислим как в Европа да превърнем тези идеи в работеща обща политика.

На второ място, трябва да уточним какво разбираме под Европа. Виждаме, например, Норвегия, която не е част от Европейския съюз, но е съсед на Русия. По същия начин е много важно и Великобритания да присъства в този разговор. Тя е част от Коалицията на желаещите, но трябва да има и по-дългосрочен план за нейната роля, тъй като Великобритания все пак е една от големите военни сили на европейския континент. Тя има отношение към Украйна и с нея е изградено много добро сътрудничество. И без европейско обединение това би могло да бъде възможно.

Бечев подчерта, че дипломатическият диалог с Русия е необходим, но трябва да бъде подкрепен с отбранителни способности и възпиране на бъдеща агресия. Според него Европа трябва да изгради дългосрочна стратегия за отношенията с Москва, която да включва както защита срещу хибридни и военни заплахи, така и механизми за ограничаване на ескалацията. Той изрази опасения, че вътрешнополитическите конфликти в САЩ могат допълнително да отслабят американската ангажираност към европейската сигурност. „Позиция на силата не е капитулация“, заяви Бечев, като обясни, че възможността за трайно споразумение зависи и от способността на страните да защитават интересите си. Според него устойчивият мир изисква не само преговори, но и достатъчно силни отбранителни гаранции.

Без да имаме своите военни способности и сила, няма как да постигнем устойчив мир.

Целия разговор вижте във видеото.