Превъплъщения на артисти, иновативна галерия, дом на литературата и още | Арт и Факти (07.12.25 г.)
Как актьори и художници се превъплъщават в музиканти и създават творби, които вълнуват и на театрална, и на клубна сцена; историята, която пише литературният клуб „Перото“ вече 10 години; повече от иновативна галерия в сърцето на София, чиято първа изложба провокира да видим не конкретни творби, а възможни произведения в зародиш; ексцентричният Мауриц Корнелис Ешер за първи път с експозиция в Париж и великият Микеланджело в Болоня избрахме да съберем в „Арт и Факти“ в този декемврийски епизод.
Ето през чии разкази:
АРТ
В една от премиерните за този сезон пиеси на Народен театър „Иван Вазов“ – „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ – музиката е специален герой. А авторите ѝ са Петко Славов и Иван Юруков — единият музикант, другият и актьор, и художник.
„Аз се докоснах до театъра покрай Иван, пишейки музика за спектакъла“, разказва Петко, който от толкова отдавна живее с музиката, че не може да си спомни какво е било преди да я открие. А Иван се връща назад в годините — до неговите първи срещи с нея — и споделя, че в неговия живот тя винаги е била някак „леко в периферията“.
Но периферията може да се превръща и в център, когато срещнеш съмишленици. Доказват го песните на „Терпентина“, в която „говорят“ в ноти творци от различни изкуства. Заедно с фронтмена, вокал и китара Иван Юруков и бас китарата Петко Славов, в тази интерартистична група свирят още художникът-наивист Стоян Бошкилов — ритъм китара, и актьорът от Театър „София“ Николай Димитров – Коки — ударни.
Издали са албума „Носталгия“, а сега момчетата работят върху втори. Отделно Петко и Иван имат и акустични проекти. А „Терпентина“ вече е с куп горещи фенове. И музикантите в нея — като всеки творец, независимо с езика на кое изкуство говори — вероятно дълбоко в себе си вярват, че с това, което създават, могат да подредят нашия свят.
Благодарим на Народния театър, в една от чиито гримьорни „Арт и Факти“ провокира Иван Юруков и Петко Славов и да посвирят, и да попеят. Как? Може да чуете от минута 1:03.
ФАКТ
Какво, ако не изкачване по стълбата на духа, са срещите с една книга? А когато тези срещи продължават с години и на едно и също място, можем да си представим колко високо могат да ни изведат стъпалата. Литературният клуб „Перото“ към НДК и Светлозар Желев знаят най-добре, защото ги градят вече десетилетие.
„Наистина е дълъг пътят“, признава директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев, който прие да е нашият гид по него. „Да бъдеш литературното сърце на София обаче не е лесно. От друга страна да се справяш сам също не е лесно. Отговорността е много голяма“, допълва човекът, когото писатели и читатели еднакво припознават като човекът-Перо.
Можеш да усетиш доверието между едните и другите във всеки детайл, когато влезеш в „Перото“. Тук книгите, мигрирали от някои семейни библиотеки и особено от личната на Светлозар Желев, създават усещането за дом.
„Тази атмосфера — аз я наричам метафизическа — усещането, че си у дома“, казва още той и ни връща чрез спомените си до редица интересни моменти и хора от десетте години история на това място.
А докато го слушаме от 8:08 минута, стъпка по стъпка, стъпало по стъпало продължаваме да се изкачваме по стълбата на „Перото“. И духът ни пораства.
ПАРИЖ АРТ
Мауриц Корнелис Ешер — художникът, който превърна геометрията във вълшебство — най-накрая получава първата си голяма изложба в Париж. Събитие, което кураторите определят като повече от необходимо.
В Монетния двор една малко позната страна от работата на Ешер оживява — неговият интерес към медалите, монетите и дори проектите за банкноти. В изложбата виждаме някои от тях, макар и нереализирани заради технически ограничения.
Началото на пътя му? С детайлни италиански гледки, в които личи първото привличане към странното и отвъдното. Такъв го виждаме през творбите му — от пейзажист до майстор на илюзиите.
Преходът към геометрията и прословутите му тесселации настъпва през 1936 г. след съдбовното му посещение в Алхамбра. Там се оказва, че открива виртуалните възможности, които предлагат мозайките на двореца.
В серията „Метаморфози“ Ешер превръща геометричните фигури в птици, птиците — в риби, рибите — в град… а всичко завършва с шахматно поле — визуален разказ за начина, по който работи умът му: играейки си с перспективата, карайки я да се обръща, да се сгъва и да се преражда в нови и невъзможни светове. Така ни кани и ние да видим реалността по нов начин — като пространство, в което възможното и невъзможното съжителстват. Благодарение на нашия кореспондент в Париж Йорданка Костадинова — може да се убедите сами от 14:10 минута.
ЦВЯТ
Можете ли да си представите арт галерия, в която влизаш, както се влиза в автомат за кафе например? С банкова карта срещу 4,99 лева? При това — 24 часа в денонощието? От 17 декември софиянци и гостите на столицата ще могат не само да си го представят, а и официално да се потопят в това преживяване с иновативното пространство, наречено галерия „Автоматик“.
Освен че влизаш по иновативен за една галерия начин, попадаш и в твърде нетрадиционно пространство за представяне на художествени произведения — черен куб с перфектно осветление, два шезлонга и екран с първата творба: „Предиктив арт бод“ — алгоритъм, който превръща най-новите медийни заглавия в художествени концепции.
Връзката на публиката с творбата е и една от особеностите на дигиталното изкуство, чието представяне е в концепцията на галерия „Автоматик“. Тя ще показва проекти на артисти от България и чужбина — създавани специално за пространството или вече съществуващи творби, които се вписват в неговата идея. И така — със създателя на „Автоматик“ и куратор проф. Венелин Шурелов ви казваме: „Добре дошли в бъдещето на арт пространствата“ — от 17:50 минута.
СВЯТ
В тихите галерии на Палацо Фава посетителите са посрещнати от духа на миналото с едно от най-ранните оцелели произведения на Микеланджело — „Мадоната на стълбите“. Изваяна през 1491 година, когато той е едва тийнейджър, тя стои под мека светлина, която разкрива прецизността на младия гений. Деликатният плитък релеф обаче още тогава загатва за онова съвършенство, което по-късно ще обезсмърти името му. Само на метри от нея е рисунка, която показва как момче се превръща в майстор на анатомията, движението и човешката форма.
Кураторът Кристина Ацидини, президент на фондация „Каса Буонароти“, казва, че изложбата е изградена като пътуване през две повратни глави от живота на Микеланджело.
„Изложбата се стреми да бъде като разказ, защото включва две истории в една и съща биография — тази на Микеланджело. А тя е богата, разнообразна и дълга, тъй като той е живял до 89-годишна възраст. Така че го откриваме като млад дебютант и относително спокоен през първата му година в Болоня. А после го виждаме много по-уморен и измъчен като трийсетгодишен, когато по заповед на Юлий II, войнствен и авторитарен папа, той създава бронзовата му статуя.“
Статуята няма да оцелее — унищожена е само три години след поставянето ѝ, когато политическият вятър отново сменя посоката. Но писмата… писмата остават. В стъклени витрини са подредени десетки писма, които Микеланджело изпраща от Болоня на брат си Буонарото. В тях се усещат страх, гняв, нежност — една човешка уязвимост, която рядко свързваме с човек, превърнат в мит.
Тези документи, подписани с ръката на Микеланджело, рисуват образ не на свръхчовек, а на човек, който се търси и съмнява, но е неудържим в стремежа си да създава. Трудният период в Болоня се превръща в повратна точка, след която пътят му ще го отведе към нови върхове — включително към шедьовъра, който ще промени историята на изкуството: свода на Сикстинската капела.
Изложбата „Микеланджело и Болоня“ може да бъде видяна в Палацо Фава до 15 февруари 2026 година, а „Арт и Факти“ ви кани да надникнете в нея — от 21:52 минута.
Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 14 декември, а следващото издание — на 21 декември. Винаги от 13:30 часа.
Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Абонирайте се! Бъдете с нас!
Ето и къде да ни пишете: [email protected]
