Обществени поръчки в частните болници – какъв ще бъде ефектът?

Процедурите по Закона за обществените поръчки крият реален риск да забавят доставките на лекарства, импланти и медицинска техника, което може пряко да застраши и да отложи лечението на десетки пациенти у нас. Това заяви в предаването „Добро утро, Европа“ здравният икономист Аркади Шарков. По думите му Законът за обществените поръчки е несъвършен и се нуждае от редица промени, за да се превърне в добра алтернатива на действащите в момента механизми, особено когато става въпрос за доставката на онкологични лекарства.

Идеята частните болници да бъдат задължени да прилагат Закона за обществените поръчки отново раздели политиците и здравния сектор. Според здравния икономист Аркади Шарков мярката не е гаранция за по-ниски цени и по-добър контрол, а може да създаде нови проблеми за пациентите. „Обществената поръчка доказано не е панацея за решаване на различни типове проблеми“, коментира той, като предупреди, че блокирани процедури могат да доведат до забавяне на достъпа до лечение и до повишаване на цените.

По думите му вече съществуват механизми, които са довели до намаляване на ценовите разлики при лекарствата, без да се използват обществени поръчки. Шарков посочи като пример модела на средно претеглената цена, въведен през 2024 г., който е ограничил големите разлики между лечебните заведения. „Тази формула направи така, че средно претегли цената и сви именно разликата“, обясни той. Според него след въвеждането на централизирания електронен търг отново са се появили значителни разлики, като при някои продукти цените са се върнали до нива, които са били 10-15 пъти по-високи.

Експертът предупреди, че прилагането на Закона за обществените поръчки в болниците крие риск от забавяне на доставките на лекарства, импланти и медицинска техника. „Представете си пациент онколог с тежко заболяване, който в една болница му кажат, че трябва да отиде в друга, защото там търгът е минал“, коментира Шарков. Според него контролът върху разходването на средствата трябва да бъде подобрен чрез по-добро използване на наличните дигитални системи, анализ на данните и навременни проверки, а не само чрез нови административни процедури.

По отношение на бюджета за здравеопазване Аркади Шарков заяви, че увеличението на средствата не означава автоматично по-добро лечение за пациентите. „Рекордни по-скоро не бих казал. Рекордни в сравнение с какво?“, каза той и посочи, че България продължава да отделя значително по-малък дял от БВП за здравеопазване спрямо средните нива в Европейския съюз. Според него системата се нуждае от по-дълбока реформа, включително обсъжданото допълнително здравно осигуряване, което да намали доплащанията за пациентите и да създаде допълнителен контрол върху разходването на средствата.