„Не съм лош човек“: Събитията в Прага през 1968 г. през историята на двама души от двете страни на барикадата

Документалният филм „Не съм лош човек“ на сценариста и режисьор Надя Тодорова тръгна по кината от 16 януари и още в първите си прожекции провокира силни обществени реакции. Филмът разказва личната история на нейния чичо – български войник, изпратен като част от армията на Варшавския договор по време на окупацията на Чехословакия през 1968 г. „Учудващо, хората все още имат доста силни мнения по въпроса – и в социалните мрежи, и на срещите с публиката“, споделя Тодорова, като допълва, че зрителите често започват да спорят по между си, а не с авторите на филма.

Централната тема на документалния разказ е моралната отговорност на „обикновения човек“, попаднал в исторически събития, над които няма контрол. Чичото на режисьорката дълги години е пазил мълчание за участието си, а истината излиза наяве едва през 2019 г. „Явно му е тежало много, щом го е държал в себе си 50 години“, казва Тодорова. Във филма той се среща с чешкия фоторепортер Мартин Пиониденко – човек от „другата страна на барикадата“, преживял окупацията в Прага. Срещата между двамата разкрива болезнени спомени и неизказани страхове, пазени десетилетия наред.

Според режисьорката, филмът е и ясен коментар към съвременните военни конфликти. „В повечето случаи обикновените хора винаги са жертви“, казва тя и добавя, че истинската отговорност е на управляващите, които „въвеждат 18-годишни тинейджери да стават пушечно месо“. Макар историята да е от преди повече от половин век, Тодорова признава, че темата става все по-актуална днес: „Надявах се, че когато филмът излезе, вече няма да е толкова актуален, но за съжаление става все по-актуален.“

Цялото интервю вижте във видеото.