Европа достатъчно подготвена ли е да се изправи пред новите предизвикателства за сигурността? Има ли нужда от единна европейска армия и как трябва да се промени отбранителният капацитет на ЕС? За войната в Украйна, хибридните заплахи, отношенията с Русия, САЩ и Китай и мястото на Европа в новия световен ред разговаряме с ген. Кристоф Гомар – евродепутат и бивш директор на френското военно разузнаване.

ИРИНА ИВАНОВА: Генерал Гомар, благодаря Ви за интервюто. Да започнем с това какво е реалното състояние на европейската армия?

КРИСТОФ ГОМАР: Преди всичко бих искал да говоря за българските въоръжени сили, защото – не знам дали сте запознати с този факт – делът на жените в българските въоръжени сили е най-високият сред всички държави членки на ЕС. В българските въоръжени сили жените съставляват 19%, а средният дял в държавите членки на ЕС е 7%. А сред вашите военни офицери 5% са жени генерали – това е факт и това е най-високият дял. Затова исках да отбележа този аспект за България.

Що се отнася до европейските военни способности, имаме добри новини, защото Европа е в състояние да отдели значителни средства за своите военни способности. За две години се наблюдава ръст от 30%. Днес, ако съберете всички разходи на държавите членки на ЕС, те възлизат на около 454 милиарда евро годишно, изразходвани от всички държави членки на ЕС.

Благодарение на това е възможно да се закупува военно оборудване. Но, за съжаление, ние закупуваме твърде много неща извън Европа, по-конкретно от САЩ и Южна Корея. Това, разбира се, не е добре за европейската промишленост и за нашата автономност.

ИРИНА ИВАНОВА: От какви оръжия и оборудване наистина се нуждаем според вас?

КРИСТОФ ГОМАР: Заради войната между Украйна и Русия можем да видим, че имаме недостиг на противоракетни оръжия, дронове, средства срещу дронове, средства за електронна война и може би ракети с голям обсег.

Защото днес, като погледнем войната между тези две държави, виждаме, че те използват много дронове, средства за борба с дронове, средства за електронна война и противоракетни системи. И за съжаление украинските въоръжени сили не разполагаха с такъв вид оръжия срещу руските ракети.

Нуждаем се също така от ракети с голям обсег и стратегически ракети.

ИРИНА ИВАНОВА: Още повече, че Русия заменя старите „Геран-2“ с „Геран-4“ и „Геран-5“. Може би се нуждаем от нови антидрон системи. Както и Украйна.

КРИСТОФ ГОМАР: Да, така е, защото са във война. Затова се нуждаят от нови боеприпаси, а има недостиг. Защото ние, държавите членки на ЕС, не сме в състояние да произвеждаме големи количества боеприпаси. Не сме в състояние да го направим. Капацитетът ни не е толкова голям.

ИРИНА ИВАНОВА: А това как може да се промени?

КРИСТОФ ГОМАР: Всъщност, ако говорите с представителите на оръжейната промишленост, отговорът им ще бъде: „Нямаме поръчки“. Те се нуждаят от поръчки. В противен случай е невъзможно да произвеждат, ако нямат поръчки.

Така че, ако говорите с изпълнителните директори на тези оръжейни предприятия и фабрики, ще разберете, че те се нуждаят от поръчки. Защото, ако имат поръчки, те са в състояние да произвеждат в големи количества.

ИРИНА ИВАНОВА: Но как можем да имаме единна европейска армия, когато нямаме единно, т.е. стандартизирано оръжие и военно оборудване?

КРИСТОФ ГОМАР: Не вярвам в европейска армия.

ИРИНА ИВАНОВА: Защо?

КРИСТОФ ГОМАР: Защо? Защото, когато си войник, а аз бях войник в продължение на 36 години, се бориш за своя командир, за своите другари, за своята страна, за своето знаме. На европейско равнище нещата не стоят точно по същия начин.

Имаме нужда от повече военен персонал, способен да координира различни армии от различни държави членки на ЕС. В Афганистан бях под командването на американски генерал. Под мое командване съм имал американски, британски и германски войници.

Затова не е нужна обединена европейска армия. Нужен е повече военен персонал с умения в областта на разузнаването, комуникациите, космическите способности, изкуствения интелект, киберзащитата и кибератаките.

А след това вече идва ред на войниците, но войници от България, Франция и другите държави от ЕС.

ИРИНА ИВАНОВА: Споменахте хибридната война. Според вас тя истинска война ли е?

КРИСТОФ ГОМАР: Знаете ли, има едно погрешно схващане за хибридната война. Защото „хибридна“ означава едновременно конвенционална и неконвенционална война.

Когато говорим за превозно средство, казваме „хибридно превозно средство“. Но то е хибридно, защото има двигател с вътрешно горене и електрически. Така че хибридната война е едновременно конвенционална и неконвенционална.

И днес Русия води война срещу Украйна, като използва както конвенционални, така и неконвенционални средства. Но в същото време Русия води неконвенционална война срещу нас – дестабилизация, специални операции като убийства, като експлозии в Италия, например, във фабрики за боеприпаси в Италия, в Естония, в България.

Има и пожари, неочаквани пожари в някои фабрики. Това е неконвенционална война. Днес ние не сме в класическа война, но сме в неконвенционална война с Русия.

ИРИНА ИВАНОВА: Как можем да противодействаме? Какво трябва да направим?

КРИСТОФ ГОМАР: Това е сериозен повод за тревога за държавите членки на ЕС, защото не сме подготвени, не сме организирани, за да реагираме на подобен вид предизвикателства.

Ето защо предлагам и настоявам тук, в Европейския парламент, да се създаде Съвет за сигурност на Европа, който да взема решения. След това на свой ред европейски военни, екип от военни, да координира и да може да реагира на този вид военни действия.

ЕВРОПА И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД

ИРИНА ИВАНОВА: В предишно ваше интервю казвате, че в новия световен ред Путин, Тръмп и Техеран определят темпото. Къде е Европа в тази картина? В този нов световен ред къде сме ние?

КРИСТОФ ГОМАР: Никъде, никъде не сме, но всъщност не точно никъде, защото Европа говори много. Наложихме някои санкции, но в крайна сметка какви са промените? Няма промяна във войната между Русия и Украйна.

В Близкия изток – къде е Европа? Във войната между САЩ и Иран в Персийския залив…

ИРИНА ИВАНОВА: И Израел. И все пак въпросът е къде се намираме в тази ситуация на конфликти. Какви са позициите ни? Какво е мястото ни в новия световен ред?

КРИСТОФ ГОМАР: Сигурен съм, че сме твърде слаби. Не сме достатъчно добре организирани, защото между Комисията, Съвета, Върховния представител и държавите членки съществуват огромни, огромни различия.

Хората не се разбират помежду си, затова трябва да бъдем добре организирани. Именно затова настоявах за идеята за Европейски съвет за сигурност и военен щаб на ЕС, просто за да координираме реакциите или европейските отговори срещу атаките срещу нас.

Защото днес имате три сфери на влияние: САЩ, Русия и Китай. А на европейските държави се гледа като на пазар. Ние не сме само пазар. Ние не сме велика сила. Трябва да се превърнем в сила, за да бъдем възпиращ фактор, за да имаме място, подобаващо място в света, защото в държавите членки на ЕС сме 450 милиона души в сравнение с 350 милиона души в САЩ. И моят въпрос е тогава защо нямаме тази сила.

ИРИНА ИВАНОВА: Кои са нашите приятели? Приятелите на Европа?

КРИСТОФ ГОМАР: Страните нямат приятели. Те имат партньори, имат противници, но приятели – нямат.

ИРИНА ИВАНОВА: Добре, кои са нашите противници и кои са нашите партньори?

КРИСТОФ ГОМАР: Противниците ги познаваме много добре – Русия, разбира се, Китай. САЩ вече се превръщат не в партньор. Докато преди бяха наш защитник, днес те постепенно се превръщат в противник, в икономически противник.

Така че партньорите са европейски, но може би – като с Индия – трябва да търсим и други партньори – в Южна Америка, в Африка.

Сигурен съм, че като европейци трябва да обърнем по-голямо внимание на африканските държави, в противен случай тези африкански държави ще се присъединят към други партньори като Китай или Русия, а може би и към други.

Ето защо трябва да бъдем по-силни помежду си, да развиваме връзките си, да укрепим връзките помежду си и да станем по-силни в този нов свят.

ИРИНА ИВАНОВА: Вие сте бивш директор на френското военно разузнаване. Каква информация сте получавали за руски шпионски дейности през годините, докато сте бил активен?

КРИСТОФ ГОМАР: Няма да говоря за класифицирана информация, но това, което мога да кажа, е, че Русия е навсякъде, защото по време на комунистическия режим, разбира се, аз бях млад френски офицер, специалист по разузнаване, и още тогава знаех, че Русия е навсякъде, само за да се опита да дестабилизира нашите западни държави, и днес те правят точно същото.

Те се опитват да оказват влияние, да разпространяват дезинформация, да провеждат специални операции като атентати във Великобритания, например, или отравяне на някои хора.

Ето защо трябва да сме наясно с тази ситуация. Русия днес не е пряк наш враг, но е силен противник и трябва да сме наясно с това, както и да обясним на нашите европейски граждани, че Русия изобщо не е наш приятел.

Тя не е партньор, а противник, и трябва да сме готови да се борим срещу Русия, ако се наложи.

ИРИНА ИВАНОВА: Добре, много Ви благодаря.

КРИСТОФ ГОМАР: Благодаря Ви.