Земеделски неволи: Слаба реколта в Кюстендилския регион заради лошото време
Проблемите в земеделието заради тежката откъм метеорологични условия година дават сериозно отражение върху работната ръка в сектора. Във всички сфери се оплакват, че все по-трудно наемат хора, защото е почти невъзможно да се удовлетворяват финансовите им изисквания, особено при изключително ниските приходи за самите производители.
Всичко това се случва в условия на сериозна конкуренция от земеделските стопани в съседните държави, които все по-често търсят българска работна ръка.
Традиционно в овощната градина на България, Кюстендилския регион, под дърво и камък се търсят берачи. Тази година при тоталния провал на черешовата кампания, работа за тези хора нямаше. Работа няма и сега в период, в който се берат ябълки.
Причината е, че реколтата е изключително слаба и берачите не губят времето си. Те са масово заети в чужбина.
Не може във Франция да дават по 15 евро на час, а ние не можем да дадем тези пари на ден. Как ще е това? Тия хора, които работят, производството ще ги загубим. С време те хукнаха да берат маслини в момента в Гърция. Не може да намериш хора да приберат и това, което има.
Димитър Домозетов, производител на ябълки
Постепенно страната ни остава без работници в земеделието. В региона на Сатовча след тотално ограничение в отглеждането на тютюн хората работещи в земеделието се насочват масово към чуждите страни.
Повече от месец, всеки ден заминават коли и бусове в съседна Гърция, в северните райони, които са най-близки до нас. Това главно с добива прибирането на картофите. И хората са доволни. Отиват, плащат им, връщат се. Доколкото чувам към 40-50 евро на ден. Хубави надници, но за съжаление в друга държава, други приходи формират там относно брутен вътрешен продукт, другата търговия на други хора, а не на България.
Арбен Мименов, кмет на община Сатовча
Байрам Байрамов от село Долен е един от тези, които работят в българското земеделие. Пастир е и разказва, че парите, които прибира, му стигат.
Аз с животни, с крави, на едно момче пазя кравите. С това се занимавам. Той ми е братовчед, с него се занимавам и така. Да изкарам при храната.
Байрам Байрамов, пастир
Изоставят ли земеделието обикновено хората в региона на Сатовча се преориентират в конкретни сектори.
Влизат в цехове, повече жените. Мъжете най-вече се занимават със строителство. Или в съответното населено място, или в района на общината, или дори извън района на общината. Да кажем, в едно село, сутринта, в 7 часа, над 40 групи строители тръгват да работят в близките населени места.
Арбен Мименов, кмет на община Сатовча
Според земеделците, държавата може да направи така, че да гарантира стабилни доходи в сектора. Дали ще има заплати и какви ще са те в момента, се определя до голяма степен от времето, което влияе на реколтата. За да се ограничи това влияние, държавата трябва сама да заработи върху инструментите за управлението на риска в земеделието, споделя председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Ако през последните 15 години, редовните кабинети, редовните министри, политическите партии, бяха разработили този инструмент, както работи на Западна Европа и в момента ги компенсира при ниски добиви, при лоши метеорологични условия, при тънки на пазара, щяхме да изпробваме да издържим възможност за компенсации от така наречения взаимоспомагателен фонд.
Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите
За сега, поне в земеделието, много рядко се наблюдава внос на чужда работна ръка. В други сектори обаче това не е така. Според експерти, не е далеч времето, в което и в родното земеделие ще започна да работят чужденци от държави с по-нисък стандарт от този у нас.
