Предизборен сблъсък: Какви бяха основните послания в дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров?

Рекордно ниската избирателна активност на първия тур стана една от водещите теми в разговора между кандидатите за президент Андрей Гюров и Илияна Йотова. Гюров определи слабия интерес към вота като резултат от насаждания по време на кампанията страх. „Хората биваха плашени с война, с измислени врагове и нормалната реакция е да се приберат вкъщи“, заяви той и допълни, че България „може и заслужава много повече“. Йотова благодари на гражданите, които са гласували на 25 октомври, и призова повече хора да упражнят правото си на глас на балотажа.

Различия се очертаха и по отношение на външната политика и мястото на България в Европейския съюз. Гюров подчерта необходимостта страната ни да изгражда съюзи и да търси подкрепа предварително, тъй като самостоятелният ѝ глас невинаги е достатъчно силен. „Ние трябва да работим за това да изграждаме коалиции, да говорим със съюзници преди да имаме нужда от тяхната подкрепа“, посочи той. Йотова възрази срещу подобна оценка и заяви, че България е равноправен член на ЕС. По думите ѝ страната не бива да се съгласява безусловно с всичко, защото така рискува да остане без собствен глас.

В спора за войната в Украйна и сигурността в Черно море Гюров разкритикува позицията на Йотова по резолюцията на ООН и заяви, че противоречивите послания не представляват силна външна политика. „Пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана“, коментира той. Йотова защити действията на президентската институция и изтъкна дипломатическите разговори с Турция и Румъния. Тя отново заяви, че трайно решение на конфликта може да бъде постигнато само чрез преговори с участието на Русия. „Без Русия това нещо няма как да стане“, подчерта кандидатът за президент, като изрази мнение, че увеличаването на военната помощ за Украйна води до нови разрушения и жертви.

Двамата кандидати влязоха в спор и за отношенията със Северна Македония. Йотова обвини бившия премиер Кирил Петков, че е водил паралелна външна политика и е бил на път да отстъпи от българската позиция. Тя припомни намесата на тогавашния президент Румен Радев, която според нея е предотвратила подобен развой. Гюров отхвърли обвиненията и защити френското предложение, като отбеляза, че то е било остро критикувано при приемането му, но впоследствие е получило широка подкрепа. Споразумението предвижда включването на българите в Конституцията на Република Северна Македония.

Разминаване имаше и по въпроса за правомощията на държавния глава и т.нар. „домова книга“ за избор на служебен премиер. Гюров защити конституционните промени с аргумента, че те осигуряват баланс между институциите и не позволяват цялата власт да се съсредоточи в един човек. Йотова определи механизма като „позорен“ и настоя за премахването му, така че президентът да има реален избор при назначаването на служебно правителство. Тя припомни, че първо е предложила поста на служебен премиер на Гюров, и го критикува за поскъпването на живота по време на управлението му. От своя страна той заяви, че покупателната способност на българите за първи път спада, и обеща като независим президент да следи следващия бюджет, за да не се допуска увеличаване на дълга и данъчната тежест. Гюров заяви още, че ще търси диалог между синдикатите и работодателите.