Преди конвергентните доклади: Инфлацията в Еврозоната пада през май, предстои намаляване на лихвите

Инфлацията в Еврозоната се понижи до 1,9% през май, което е под прогнозите и засили очакванията за намаляване на лихвените проценти на ЕЦБ в четвъртък. Основната инфлация също се понижи до 2,4%. Еврото поевтиня, а доходността на облигациите се понижи, тъй като пазарите очакваха намаляване на лихвения процент до 2,0%.

Инфлацията в Еврозоната се понижи повече от очакваното през май, засилвайки прогнозите, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обяви още едно понижение на лихвените проценти на заседанието си в четвъртък.

Според експресната оценка на Евростат, годишният растеж на потребителските цени се забави до 1,9% през май спрямо 2,2% през април. Цифрата се оказа под прогнозата на икономистите за 2% и бележи първия път, когато инфлацията се понижава под целта на ЕЦБ от 2% от септември 2024 г. насам.

Спадът на общата инфлация подсказва, че несигурността на бизнеса, отчасти породена от подновеното напрежение в световната търговия и слабото потребителско търсене, натежава върху ценовата мощ във всички сектори.

Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, също показа признаци на отслабване. Тя се забави до 2,4% през май от 2,7% през април, като остана под очакванията за 2,5%. На месечна база основните цени се повишиха само с 0,1%.

Сред основните компоненти на инфлацията храните, алкохолът и тютюневите изделия останаха най-силно задвижващият фактор, като нараснаха с 3,3% на годишна база спрямо 3,0% през април. Инфлацията при услугите, която беше особено устойчива, спадна рязко от 4,0% до 3,2%, допринасяйки значително за по-широкото забавяне.

Неенергийните промишлени стоки отбелязаха стабилно годишно повишение от 0,6%, докато цените на енергията продължиха низходящата си траектория, намалявайки с 3,6% спрямо година по-рано.

На месечна база общата инфлация не се промени, след като през април се повиши с 0,6%, сигнализирайки за ясно изразено забавяне на инерцията.

Най-високи годишни темпове бяха отчетени в Естония (4,6%), Словакия и Хърватия (и в двете страни по 4,3%). Най-ниската инфлация бе регистрирана във Франция – едва 0,6%, което свидетелства за силно разминаване в ценовия натиск сред членовете на еврозоната.

Месечната инфлация беше най-висока в Португалия и Хърватия, където цените се повишиха съответно с 0,7% и 0,6%. За разлика от тях, дефлационни стойности се наблюдаваха в Белгия, Испания, Франция, Литва, Нидерландия, Австрия и Словения.

В отделно съобщение Евростат информира, че равнището на безработица в Еврозоната е спаднало до 6,2% през май спрямо 6,3% през март и 6,4% година по-рано.

Пазарните залози за облекчаване на ЕЦБ

След публикуването на данните за инфлацията еврото изгуби позиции спрямо долара, като спадна до 1,1400 USD, тъй като инвеститорите започнаха да оценяват напълно намаляването на лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ с 25 базисни точки в четвъртък. С това намаление лихвата по депозитното улеснение ще достигне 2,0%, което е най-ниското ѝ равнище от януари 2023 г. насам.

Държавните облигации на еврозоната останаха на широка основа. Доходността на двугодишните облигации на Германия, която е чувствителна към ходовете на политиката на ЕЦБ, се търгуваше на равнище 1,77%.

Европейските акции се понижиха във вторник сутринта, като Euro STOXX 50 спадна с 0,8%, след като ОИСР намали прогнозата си за глобалния растеж, посочвайки забавяне, подхранвано от нарастващото търговско напрежение.