Малките рибарски селища в Гренландия постепенно изчезват

Сред огромните айсберги на Гренландия малките рибарски селища постепенно изчезват. От средата на 60-те години населението им е намаляло почти наполовина – от 12 хиляди до малко над 7 хиляди души. Причините са липсата на жилища, ограничените икономически възможности и климатичните промени. На около 300 километра северно от Полярния кръг се намира Окаатсут – селище с едва 50 жители, до което няма автомобилен път. Един от тях е 19-годишният рибар Арон Скаде, който се премества тук преди година и половина, за да помага на баща си.

Тук е много по-спокойно. В Илулисат има много автомобили, а тук всичко е малко и няма шум. За мен е по-добре.

Арон Скаде, рибар

Животът обаче не е лесен. През зимата температурите падат рязко, ветровете са силни, а някои домове нямат течаща вода. Жителите разчитат основно на риболов и лов, а до най-близкия град пътуват с лодки. Гренландия има близо 57 хиляди жители, разпределени в 17 града и около 54 малки селища. След Втората световна война те са били приблизително 150. Според изследователи липсата на инвестиции и променящите се рибни запаси принуждават все повече семейства да се преселват в по-големите градове. Някои селища вече са напълно изоставени.

През следващите години ще загубим още селища. В това няма съмнение. Но дали ще запазим останалите, е политическо решение.

Коре Хендриксен, преподавател в Техническия университет на Дания

Климатичните промени допълнително усложняват ситуацията. Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. Морският лед изтънява, което прави традиционния лов и придвижването с кучешки впрягове все по-опасни. Въпреки това Окаатсут показва, че тенденцията може да бъде обърната. През 2018 година жителите му са били около 20, но след откриването на предприятие за преработка на риба населението нараства до близо 50 души. Местните власти смятат, че инвестициите в работни места и жилища могат да спасят част от застрашените общности. За младите хора като Арон това означава възможност да останат там, където са избрали да живеят.