Проф. Румен Кънчев: На глобуса винаги доминират интересите на великите сили
След срещата между САЩ и Дания – докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия? Кой ще управлява Венецуела след като Доналд Тръмп все пак получи Нобеловата награда за мир? Какво е бъдещето пред Иран след масовите протести в страната?
В ефира на „Добро утро, Европа“ гостува експертът по международна сигурност и геополитика проф. Румен Кънчев.
Назначаването на българския дипломат Николай Младенов за върховен представител за Газа е сериозно международно признание за страната ни. „Това е страхотно признание. Трябва вече в крайно време български представители да се наместват в тази най-висока част на геополитическата игра на глобуса“, заяви проф. Румен Кънчев. По думите му Младенов е „много амбициозен“ и „много умен“, но въпреки това очакванията за бързо решение на конфликта трябва да са умерени.
Моите отговори ще бъдат свързани с новата стратегия за национална сигурност на САЩ. Както знаете, централен компонент там е акцентът и фокусът върху западното полукълбо. Това е първата стъпка в осъществяването на записаното в тази стратегия – да се укрепи западното полукълбо и там да се създадат демократични режими. Оттук нататък мога да кажа, че според мен американците ще искат на всяка цена да демократизират Венецуела. Тръмп не е много дипломатичен и веднага започна да говори за петрол и контрол върху икономиката, но това няма да бъде, това не може да се осъществи.
Според проф. Кънчев ситуацията в Газа е част от т.нар. „продължителни конфликти“, които трудно могат да бъдат окончателно решени. „Не съм голям оптимист. Не мисля, че там лесно ще се реши ситуацията“, каза той и добави, че подобни кризи могат единствено да бъдат управлявани, така че „да стихват от време на време и да се постигат някакви минимални цели“. В този контекст ролята на международните посредници остава ключова, но обективната реалност не предполага бързи и трайни резултати.
В по-широк геополитически план проф. Кънчев коментира и глобалните сблъсъци на интереси – от Венецуела до Гренландия. „На глобуса винаги доминират интересите на великите сили“, подчерта той.
По думите му стратегическото значение на Гренландия е свързано както с противоракетната отбрана и критичните суровини, така и с новите транспортни маршрути към Азия, което обяснява засиления интерес на САЩ, Китай и Русия към региона.
Първият и по-древен военен интерес е свързан с разположението на руските ракетни войски. Около Москва и на север от нея е разположена 27-а гвардейска ракетна армия, по-нататък на север – 31-а ракетна армия, а на изток – 33-та гвардейска ракетна армия. При стрелба от тези позиции всички траектории на междуконтиненталните балистични ракети минават над Гренландия, където американците отдавна са изградили мощен комплекс за противоракетна отбрана и сателитно разузнаване.“
Гренландия има и други предимства – тя е изключително богата на критични суровини като паладий, ванадий, графит, злато и уран, като се изчислява, че там има около 270 хиляди тона уран. Освен това разстоянието между Гренландия и Азия през Беринговия проток е с около 7 хиляди километра по-кратко от маршрута през Панамския канал. Експертите смятат, че с топенето на ледовете този път ще може да се използва няколко месеца годишно, което го прави изключително удобен за проектиране на глобална стратегическа мощ и доминация.
Целия разговор вижте във видеото.
