От Ню Йорк до Йерусалим: Проф. Валентина Измирлиева за историята на българските хаджии

Защо православните българи през Възраждането са приемали титла, заимствана от исляма? Предприемаме вълнуващо пътуване назад във времето с експерта по славянски култури, балканистика и религиозна история проф. Валентина Измирлиева, ръководител на Института „Хариман“ в САЩ. С нея разговаря кореспондентът ни в Париж Йорданка Костадинова.

Как започна Вашият път от София до Колумбийския университет?

Аз започнах славистичната си кариера в България след българска филология и специализация по средновековна българска литература в Софийския университет. След това работих в Института за литература към БАН. Получих стипендия „Фулбрайт“ в първия свободен конкурс след 10 ноември и заминах за Чикагския университет, където защитих докторска дисертация по медиавистична славистика. Веднага след това спечелих международен конкурс за преподавателско място в Колумбийския университет. Така вече повече от четвърт век преподавам там.

Кои хора са оказали най-силно влияние върху академичното Ви развитие?

Има няколко изключително важни личности в живота ми. В България това беше проф. Красимир Станчев, който беше мой научен ръководител. В Чикаго – Норман Ингъм. Огромно влияние са оказали и християнският теолог Дейвид Трейси, както и Франсис Питърс – един от най-големите изследователи на връзките между християнството, юдаизма и исляма. Те са жалоните по моя академичен път.

Какво представлява Институтът за идеи и въображение в Париж, където работите в момента?

Това е структура към Колумбийския университет, създадена преди осем години с идеята да събира учени и артисти – писатели, художници, музиканти и поети. Институтът насърчава творческите контакти между различни дисциплини. За мен това беше невероятна среда за интелектуално освобождаване и нов тип мислене. Много съм благодарна за времето, което прекарах тук.

Каква е ролята на Хариман института, който ръководите?

Хариман институтът е създаден преди 80 години като Руски институт и днес е най-старият център в Северна Америка за изучаване на Русия, Източна Европа и Евразия. Той има водеща роля в изследването на бившия Съветски съюз, неговата сфера на влияние и държавите, възникнали след разпадането му.

С коя инициатива в института се гордеете най-много?

Много се гордея с програмата за гостуващи писатели от Източна Европа, която създадохме преди 13 години. Писателите идват в Ню Йорк за месец и половина, преподават кратки курсове и участват в публични събития. През програмата са преминали някои от най-големите имена на съвременната европейска литература.

Как се промени работата Ви след началото на войната в Украйна?

Когато поех ръководството на института, имах амбицията да бъда културен директор и да развивам нови културни инициативи. Само месец по-късно започна пълномащабната война в Украйна и политиката отново излезе на преден план. Много от идеите трябваше временно да отстъпят място на събитията и анализа на кризата.

Как оценявате състоянието на висшето образование в САЩ днес?

В момента в Съединените щати има сериозна офанзива срещу образованието, особено срещу елитните университети. Най-силно засегнати са хуманитарните и социалните науки, защото именно там се култивират свободомислието, критичното мислене и независимият анализ. Изключително важно е да се отстоява правото тези дисциплини да съществуват и да бъдат преподавани.

Коя е най-голямата Ви болка, свързана с България?

В Колумбийския университет не се преподава български език, въпреки че там работи професор по българистика. Това за мен е голяма болка. Знанието на езика е основата за интерес към историята, културата и литературата на една страна. Надявам се да видя промяна в това отношение.

Върху каква книга работите в момента?

Работя върху книга за православното хаджийство като феномен на късната Османска империя и Балканите. Темата се роди от един интересен парадокс – в България думата „хаджия“ означава православен поклонник в Йерусалим, докато в останалия свят тя се свързва предимно с мюсюлманско поклонничество в Мека.

Каква е основната Ви теза за хаджийството?

Изследването ми показва, че българските хаджии постепенно превръщат поклонничеството в инструмент за социално издигане и изграждане на престижни фамилии. В известен смисъл те „хайджакват“ този религиозен проект и го използват за свои цели. Според мен хаджийството е важна стъпка в процеса на националната еманципация и формирането на българския възрожденски елит.

Какво ни разказва този феномен за отношенията между религиите на Балканите?

Обикновено мислим за отношенията между различните религии през призмата на конфликта. Миналото обаче показва и други модели. Хаджийството е пример как влиянието между исляма и православието може да доведе не до асимилация, а до по-силно утвърждаване на собствената идентичност. Културният компромис често води до взаимно обогатяване.

Коя история от Вашите изследвания Ви впечатли най-силно?

Това е историята на Хаджика Луда от Сливен. Останала вдовица съвсем млада, тя заминава на поклонение в Йерусалим, където усъвършенства уменията си в църковната бродерия. По-късно създава школа за жени в България и изработва както църковни, така и революционни знамена. Това е удивителна история за лична сила, творчество и участие в националноосвободителното движение.

Какъв съвет бихте дали на младите хора?

Не се страхувайте. Следвайте любопитството си и собствения си глас. Правете това, което обичате, защото тогава ще го правите добре. А когато човек върши нещо добре и с отдаденост, рано или късно признанието идва.