Н. Пр. Арун Саху: Приятелството между Индия и България е основано на споделени ценности като демокрацията | Лицата на дипломацията
Индия – мистериозна и примамлива. Цивилизация на контрастите и стремежа към хармония. Страната на подправките е мечтана цел на средновековните мореплаватели, а съчетанието между силата на любовта и инженерната мисъл надскочила епохата си в Тадж Махал привлича хора то целия свят и до днес. Стотици храмове свидетелстват за 5-хиляди годишната ѝ история, а постиженията на индийските учени и космическата програма на страната доказват, че Индия върви с уверени крачки към бъдещето.
Какво е да пристигнеш от Индия на дипломатическа мисия в България и да видиш за първи път зима, но да ти хареса и да се почувстваш комфортно? Защо хората посетили веднъж сърцето на Изтока, както я наричат, неизменно се връщат? Кое сближава нашите два народа и е повод за гордост? Защо Йогата не е просто упражнение? Как ни помага да надвием стреса и как ни учи да живеем в мир по време на бурни времена? Индия и България поддържат топли, приятелски отношения, основани на дългогодишно приятелство и споделени ценности като демокрацията.
От философията, религията и изкуството, до Селското стопанство, науката и технологиите, образованието, отбраната и, разбира се, бизнесът и изкуственият интелект, и роботиката. За всичко това – разговаряме с Н. Пр. Посланикът на Индия.
Елица Маймарева: Г-н посланик, Вие сте в България от 7 януари 2025 г. Как се чувствате тук и какво видяхте, когато пристигнахте в нашата страна?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Когато пристигнах на 7 януари, валеше сняг. Така че имах възможността да се запозная с България и със софийската зима. Снегът ми хареса, а и след като останах и живях тук известно време, се почувствах доста комфортно. Българите са мили хора, храната е добра, водата и въздухът са чисти. И мисля, че постепенно осъзнах, че начинът, по който хората в България гледат на живота в по-широк план, има много прилики с начина, по който мислят индийците. Така че се чувствам комфортно, щастлив съм. Все още съм в началото на мандата си.
Елица Маймарева: По какво си приличаме българи и индийци? Все пак Индия и България споделят топли приятелски отношения изградени върху историческо приятелство и споделени ценности като демокрация, плорализъм и откритост.
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Индия и България поддържат топли, приятелски отношения, основани на дългогодишно приятелство и споделени ценности като демокрацията. Гледам на задачите си като дипломат по по-различен начин. Имам чувството, че вече са изминали 7 месеца от мандата ми на посланик, който традиционно е три години. Затова предпочитам да работя наобратно, вместо тепърва да се установявам. Всъщност, където и да отида на мисия, винаги съм с усещането, че вече съм прекарал седем месеца от трите си години. Както казах, отношенията между Индия и България имат дългогодишна история, контактите между хората са от векове. Както знаете, през 1954 г. Се установяват първите дипломатически отношения между нашите два народа, след което официалните визити на високо ниво стават редовни.
Контактите на политическо ниво също са много редовни и мисля, че сме изградили силни връзки на бизнес отношенията, междуличностните контакти и културата.
Българите като цяло имат много силна емоционална връзка с Индия. Страната ни може да е на хиляди километри от тук, но по отношение на цивилизацията, по отношение на философията и мъдростта, които Индия споделя от далечни времена, мисля, че тя продължава да бъде в съзнанието на българите.
Елица Маймарева: Коя е съвременната визитна картичка на Индия? Кое е нещото с което най-много се гордеете?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Ние се гордеем с много неща. Но трябва да кажа, че има две, три, три неща, като демокрацията например, либералната демокрация. Това е най-голямата демокрация в света. Повод за гордост е и младежта, човешките ресурси, ние сме най-младата нация в света. Почти 50% от наброяващото милиард и половина население на Индия е на възраст под 30 години. И, разбира се, технологиите – през последните 30, 40 години сме постигнали изключителни успехи в това, което наричате нови науки, а именно космическите науки, изкуственият интелект, роботиката, биотехнологиите, генното инженерство, материалознанието, нанонауките.
Всичко това, което имаме в момента, най-новото, мисля, че е добавеното към нашата цивилизационна мъдрост, през последните 30, 40 години.
Елица Маймарева: През последните години се забелязва сериозен интерес от индийски компании за инвестиции в България. В кои свери е той и има ли сектори, които са приоритетно важни за индийският бизнес?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Да, ние сме доста заинтересовани както от инвестиции, така и от съвместно сътрудничество в различни сектори. Селското стопанство, науката и технологиите, образованието, висшето образование, отбраната са важни сектори за нас. И, разбира се, бизнесът и изкуственият интелект, и роботиката.
Искаме да инвестираме и в недвижими имоти, нашите компании проявят голям интерес в тази област. Важно за нас е и развитието на екотуризма и туризма, както входящ, така и изходящ. Знаете, че сме лидери във филмопроизводството в световен мащаб, така че нашите режисьори проявят голям интерес към страната ви. В миналото са снимали филми в България, както видеозаснемане, така и видеомонтаж и производство. Сигурен съм, че и в бъдеще също биха искали да работят. В момента има няколко филмови проекта, които са в ход.
Елица Маймарева: Какви възможности има за двустранно сътрудничество и съвместни проекти в областта на икономиката?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Бизнесът и търговиятя, както вече казах. След тях се нареждат сектори, които са от ключов интерес за нас, както казах и в миналото, са науката и технологиите, фармацевтиката. Имаме и традиционна медицина – Аюрведа, Унани. И още – туризъм, контакти между хората, индология, има толкова много неща. Селското стопанство също е голям сектор. Отбраната е голям сектор. Всичко, свързано със селското стопанство и производство и преработваемия сектор. Вие правите чудесно вино. Бих се радвал да внасяме българско вино в Индия.
Елица Маймарева: В каква посока бихте искали да се развиват отношенията между двете страни в областта на културата, науката и образованието?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Това всъщност е огромна област. Това ,което можем да направим в областта на културата, науката и образованието няма ограничения. Когато говорим за образованието, според мен, подходът към него и в България, и в Индия е много подобен: Отивате да следвате висше образование, правите изследвания, развивате научноизследователска дейност, създавате научни и технологични иновации. Иска ми се да има все повече институционални връзки между научните институции на България и Индия.
Студентските обмени са факт, започнахме летни програми за индийски студенти в български университети. Тази година дойдоха две групи. Надявам се този брой да се увеличи, за да може обменът на студенти между двете страни, да се увеличи.
По отношение на културата, Индия е представител на една древна култура. Има много неща, които да предложим по отношение на изкуството, артефактите, музеите, литературата, танца, музиката. Йогата е нещо много важно.
Миналата седмица Шри Шри Рави Шанкар също беше тук, в България.
Престоят му продължи шест дни. И знаете ли, интересът, който българите проявяват към йога и индийския начин на живот, е изключително изненадващ за мен. Според мен, индийският начин на живот като цяло е бил от голям интерес за българите през годините. Можем да работим в тази посока. Туризмът, разбира се, е друга важна област.
Елица Маймарева: Какви са приоритетите на външната политика на Индия?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: В общи линии те са три. Най-важният приоритет е отношенията между Индия и нейните съседи, включително страните от Индо-Тихоокеанския регион. Както и взаимодействието ни с различните региони по света. Това са основните приоритети. Когато говорим за двустранни отношения, традиции и култура, трябва да акцентираме и върху туризма.
Елица Маймарева: Защо хора от Запада, търсят опора в Изтока, сред които и все повече българи, откриват Индия като туристическа дестинация?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Мисля, че това е свързано по-скоро с човешкото съществуване. С развитието си Западът, е дал приоритет на материалистичния начин на живот, фокусът е върху материалните постижения. В Индия фокусът е повече върху човешкия аспект на живота, отколкото върху материалния. И не само.
Дори на Запад хората осъзнават, че в края на краищата, трупането на богатство няма да те направи щастлив. Същото важи и за Изтока. Защо искаш да живееш? Каква е целта на човешкия живот? В края на краищата, искаш ли да бъдеш щастлив и да живееш в мир?
Мисля, че в търсене на щастието и в търсене на тези неща, как искаш да намериш покой в ума си? Според мен всеки търси някаква алтернатива, знаете ли къде е алтернативата?
Индия обаче предлага алтернатива, защото е различна, тя е древна цивилизация на 5000 години. Индия има своя собствена философия, за това как да живеят хората, как да гледат на живота си. Мисля, че това би привлякло много хора по света, включително и европейци, това да осъзнаеш, че реалността е, когато постигнеш повечето неща в живота си, няма какво повече да постигнеш. Тогава какъв е смисълът на всичко това, което си постигнал досега? И отговорът на този въпрос, мисля, се крие в Индия. Ето защо хората отиват там.
Елица Маймарева: Кои са любимите ви места в Индия, които бихте препоръчали на нас българите да посетим? Какво видяхте Вие в България когато пристигнахте?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Индия е огромна страна, знаете, изток, запад, север, юг, всички, всичко е разнообразно. Знаете ли, че в Индия официално се говорят 22 езика. Изглеждаме много различни един от друг.
Храната е различна на изток, запад, север, юг, и знаете ли – в различните части имаме своя различна кухня, имаме своя субкултура, имаме свой различен начин на живот. За един турист, не е възможно да опознае Индия за кратко време. За един турист, дори и индиец също е невъзможно. Това, което ви предлагам да направите, е, ако имате седем дни, да се съсредоточите само върху една част от Индия и да видите какво има там. Аз съм от източната част. Роден съм в Одиша, която е източната част на щата. Тази част е богата с природни богатства, екосистеми, плажове, храмове – там се намира най-големия брой храмове в света. Всъщност град Бхубанешвар има повече от 100 храма с различна архитектура.
Храмове на Бог Джаганнат, който е Джаганнат Пури има в Одиша, където веднъж годишно се провежда фестивалът на колите. Конарк е символ не само на архитектурата, но и на физиката. Как са изградени тези изключителни храмове и всичко останало, в тях има физика и математиката, как са правени изчисленията за строежа им – мисля, че е цяло чудо. Като човек, родом от този щат, аз съм голям застъпник на идеята туристите да посещават тези забележителни места. Разбира се, в Индия имаме различни зони, източна, западна, северна зона и разнообразни религиозни маршрути.
Имате религиозен туризъм, имате цял будистки маршрут, имате екотуризъм, посещавате на юг места като Керала и имате уелнес туризъм. Така че това е огромна страна, предлага голямо разнообразие.
Зависи за колко дълго отивате там, колко време искате да прекарате и какво търсите. И да знаете, едно посещение в Индия не е достатъчно, това мога да кажа.
И също така, всеки, който веднъж е бил в Индия, задължително ще се връща там отново и отново.
Елица Маймарева: Много българи практикуват йога, как си обяснявате интересът ни към нея, въпреки че сме толкова далеч едни от други географски?
Н.Пр. Арун Кумар Саху: Философията на древното изкуство на йогата е по същество свързване на ума и тялото. Йогата не е просто упражнения, тя всъщност е дишане, предимно дишане. Така че в един свят, в който има стрес, има, знаете, всякакви видове нестабилност, умът се разсейва.
Но основният принцип на йогата е, че умът и тялото всъщност са създадени да бъдат в равновесие. Щом са в равновесие, те ще общуват помежду си, ще се усещат един друг и енергията им ще бъде свързана.
Когато има дисбаланс, тогава има различни проблеми. В днешно време ние, съвременните хората, имат психически проблеми, проблеми със стреса. От ума, проблемът се предава на тялото.
Йогата има за цел да подобри психическото и физическото равновесие, чрез тях и функцията на органите в нашето тяло. Чрез техниката на йога, да донесе енергията и да я свърже с точка, където тя да остане в баланс. Основното е, че цялата енергия се фокусира там, където е необходимо.
За да ви дам един прост пример, ако наблюдавате бебе, което си поема дъх, то вдишва въздух и и коремчето му се повдига. А когато издишва, коремчето му се спуска надолу. Това наблюдаваме. Когато обаче сте възрастен и сте под стрес, това не се случва. Когато вдишвате, коремът ви се спуска надолу. Трябва да е нагоре. Знаете ли, наблюдавайте себе си, много е просто. Това е, което казвам на хората, да наблюдават как дишат.
Ако това не се случва, първото упражнение по йога е да го практикувате така, че да осъзнаете, че когато вдишвате, коремът ви се повдига. След като направите това, ще усетите и разлика в мисленето си. Давам ви само един прост пример. Това са вековни, мъдри практики, които са се прилагали от поколения насам, за да разберете умът и тялото си, и после – да се свърже с тях.
Всички, които са си заминали от Индия или са посещавали различни училища по йога и различни учители, са го усетили. И затова се връщат и го разпространяват, казвайки: „О, тук има нещо, наричат го чудотворно различно.“
Но всъщност това е естественото съществуване на човешките същества, на всички човешки същества, независимо къде живеят или къде се намират.
Така са устроени човешкият ум и тяло. Ето защо мисля, че хората са все повече привлечени от йога и е хубаво, че всички ние трябва да се учим да живеем в мир в тези бурни времена.
