Литература на боксов ринг | Арт и Факти

“Човек, който няколко пъти е падал на ринга, вече има един вид познание за себе си. Друг, който е успял да победи, има друг вид познание за себе си. Аз съм човекът отстрани. Аз съм любител на бокса. Навремето имах много добра кариера, но окото ми пострада и ми предложиха да стана треньор. Защото вече не сатавах за боксьор“.

Палми Ранчев не остава на ринга като боксьор, макар че има републиканска титла в биографията си. Но пък на 31 става треньор. Подготвя куп шампиони в спортната си кариера. Но и написва куп книги – и поезия, и проза. И към медалите прибавя литературни отличия. От “Дъба на Пенчо” до “Перото”.

„Писането при мен е приключение, то е голяма авантюра. Можеш да стигнеш до читателя, но може да не стигнеш до читателя. Може да те харесат. Може и никой да не те хареса. Рискуваш. Писането е огромен труд и много е хубаво, че е огромен труд. Така тези, които успяват, са по-малко – тоест конкуренцията е по-малко“ – казва още Палми Ранчев в това интервю, напомнящо спаринг.

Благодарим за залата на Стадион „Васил Левски“, която ни осигури за него Божидар Бояджиев. А за това изкуство ли е боксът и какво е литературата, как започва да пише Палми Ранчев, защо самотата е един от основните му герои, а той вярва в Бога на случайността.