Германия отбелязва 36 години от обединението си
Германия отбелязва 36 години от обединението си. На 3 октомври 1990 г. бившата Германска демократична република (ГДР) се присъединява към Федерална република Германия, с което приключва 41-годишното разделение на страната. Берлин отново става столица на обединена Германия.
В Бранденбург лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) в местния парламент Стивън Брец отдаде почит на бившия канцлер Хелмут Кол на моста Глинике в Потсдам, където някога е минавала границата между Източна и Западна Германия. Мостът, който свързва Берлин и Потсдам, е разрушен в последната година на Втората световна война. Възстановен е и отново отворен през 1949 г. под името „Мост на единството“. По време на Студената война той става известен като място за международна размяна на агенти.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер предупреди в речта си по повод годишнината от обединението, че Германия рискува да се върне към разделенията от времето на Ваймарската република преди Втората световна война заради вълната от дезинформация, разпространявана от антидемократични сили, предаде Ройтерс, цитирани от БТА. Той не спомена конкретна политическа формация, но осъди „нетърпимата политическа демагогия на екстремистки сили“, която според него застрашава свободата и демокрацията, както и единството на страната.
Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 г., като първоначално тази дата е обсъждана като възможен национален празник. Заради историческата връзка с погромите срещу евреите в Германия през ноември 1938 г. обаче е взето решение за друга дата. Избрано е 3 октомври 1990 г. – денят, в който влиза в сила Договорът за обединение на Германия. Документът е подписан на 31 август 1990 г. от федералния министър на вътрешните работи Волфганг Шойбле и държавния секретар на ГДР Гюнтер Краузе, и двамата от ХДС. С него 3 октомври е определен за „Ден на германското единство“ и официален празник.
Доклад на федералния комисар на германското правителство за Източна Германия за 2026 г. показва, че в много отношения жителите на Източна и Западна Германия вече оценяват условията си на живот по сходен начин. Въпреки това източногерманците остават недостатъчно представени на висши позиции в най-важните федерални институции.
