Естел Кьолеманс: Бърнаутът и стресът на работното място са тиха пандемия в Европа | Станция Европейски съюз

Стрес, професионално прегаряне или бърнаут – психичното здраве на работното място често остава не само пренебрегнато, а тема – табу. Тема, за която все още не се говори достатъчно. Тема, която на някои места, може да бъде дори повод за подигравка, вместо за подкрепа. Европейският съюз обмисля нови правила, които да задължат работодателите да предпазват служителите си.  Как и кога може да се очаква реална промяна, вижте и чуйте евродепутата Естел Кьолеманс.  

г-жо Кьолеманс, предлагате психичното здраве да се третира на работното място по същия начин като физическото. Как може това да се осъществи на практика?

Доста лесно и напълно възможно е. В моя доклад е описано много подробно. Например на работното място човек може да бъде изложен на канцерогенни, мутагенни или токсични за репродуктивното здраве химически вещества. Но също така може да бъде изложен на рискове, свързани с лоша организация на труда или насилие. Всичко това може да бъде установено и оценено чрез анализ на риска на работното място. Подобна практика вече съществува в някои държави членки. Например в моята страна, Белгия, тя вече се прилага. Оценката на риска се прави за всяко конкретно работно място, а не общо за всички служители в една компания. Например в една болница се разглеждат отделно условията на труд на медицинските сестри и на хигиенистите. Прави се анализ на какви неблагоприятни условия са изложени те и как тези условия могат да повлияят на психичното им здраве.


Кои професии според Вас са най-силно изложени на психосоциални рискове?

В момента в цяла Европа наблюдаваме своеобразна тиха пандемия от бърнаут и стрес. 

Тя засяга всички сектори, но особено силно тези, в които работят предимно жени. Това е съвсем ясно. Признаването на психосоциалните рискове означава и признаване на тежестта на труда в професиите, упражнявани предимно от жени. Да вземем например здравеопазването. В Европейския парламент гласувахме доклад за кризата за работещите в здравния сектор. Има сериозен недостиг на кадри, който се дължи на лошите условия на труд, но до голяма степен и на професионално прегаряне, стрес и психическо натоварване на служителите. Следователно някои сектори са по-силно засегнати – например сектори, в които преобладават жени, образованието и здравеопазването. Но пандемията от проблеми с психичното здраве обхваща всички сектори, включително промишлеността и, разбира се, административните служители. Ето защо е необходима истинска европейска директива, която да обхваща всички сфери на трудовата дейност.

Какъв е проблемът с настоящите правила за здравословни и безопасни условия на труд?

Имаме рамкова директива, но е от 1989 г. Това е директива за здравето и безопасността на работа. Тя обаче не е насочена конкретно към психосоциалните рискове. Разглежда например рисковете от мускулно-скелетни увреждания, химически рискове. Не е достатъчно адаптирана към психосоциалните рискове. Ето защо настояваме за нова директива. Това, което искаме по отношение на психосоциалните рискове, е същият подход, който вече се прилага при излагането на опасни химически вещества. Съществуват редица регулации за излагането на канцерогенни, мутагенни и токсични за репродуктивното здраве вещества. Това означава, че работниците не могат да бъдат излагани на канцерогенни вещества, освен при строго определени условия и със съответните защитни мерки. Същият принцип трябва да се прилага и към факторите, които могат да увредят психичното здраве. Например прекомерно високите производствени изисквания или силният натиск на работното място- тези рискове също трябва да бъдат включени.

 Кои са най-сериозните рискове за психичното здраве? 

Както има начини да ограничим излагането на опасни химически вещества, така можем да ограничим и рисковете за психичното здраве.

Но как можем да ги измерим? И кой ще е отговорен за това?

Именно това е целта на оценката на риска. Тя трябва да се прави във всяка компания – независимо дали е голяма или малка. Разбира се, по-малките предприятия ще имат нужда от подкрепа. Експерти могат да посещават работните места, да разговарят със служителите, да проучват условията на труд и да установяват на какви рискове са изложени хората. Всичко това може да бъде оценено. В моята страна, Белгия, тази практика вече съществува. Прави се оценка на риска, след което специалисти, включително по ергономия и психолози, дават своите препоръки. Въз основа на тях работодателят трябва да изготви план за действие. Именно това се предвижда и в доклад.

В моята страна, България, психичното здраве на работното място все още е тема табу. Как новите европейски правила ще гарантират, че във всяка държава членка хората ще имат еднакво справедливи и достойни условия на труд?

С една такава директива искаме да гарантираме, че проблемите с психичното здраве на работното място ще бъдат разглеждани във всички държави членки по един и същи начин. Разбира се, ще има и национални особености. Настояваме за директива, а това означава, че всяка държава ще трябва да я транспонира в своето законодателство. Така ще може да се отчетат и специфичните условия в отделните страни. Но сте права. Психичното здраве все още е тема табу. И това не е добре. При това не само за работещите, но и за конкурентоспособността. Защото в много сектори има сериозен недостиг на кадри. Погледнете здравеопазването, образованието, но също и промишлеността. Хората са претоварени, а никой не обръща внимание на това. Работодателите не се интересуват. Цената обаче я плащат работещите, обществото като цяло, но и от самите предприятия. Защото всичко това не се отразява добр на нашата конкурентоспособност. Знаете ли, че именно най-отдадените хора стават жертва на професионалното прегаряне? Ето защо наистина се нуждаем от законодателство, което да ни помогне да се справим с този проблем и да започнем да говорим открито за психичното здраве на работното място.  Най-важна е превенцията. Именно това е целта на нашия доклад – превенция, вместо да чакаме хората да стигнат до пълно изтощение и да се разболеят заради стреса и бърнаута.

Според Вас бърнаутът трябва ли официално да бъде признат за професионално заболяване?

Да. Това е едно от предложенията в нашия доклад. Много е важно бърнаутът да бъде признат. Като например раковите заболявания, причинени от излагане на опасни химически вещества. Дори в моята страна, Белгия, в момента бърнаутът се признава за заболяване, свързано с работата, но не и за професионално заболяване в пълния смисъл на думата. Каква е разликата? Ако бъде признато за професионално заболяване, ще е достатъчно човек да докаже, че страда от бърнаут или депресия вследствие на работата. Това означава и по-голяма подкрепа – за заболяването след здравната помощ, както и конкретна психологическа помощ. Но означава да получиш – как да го кажа – не точно заплата, а обезщетение, с което да се грижиш за себе си и впоследствие да се върнеш на работа. И в този момент това означава също, че получаваш повече подкрепа и за своето заболяване след изписването от болницата, например. И конкретна психиатрична помощ. Но също така получаваш, как да кажа, не заплата, а помощ, за да можеш да се грижиш за себе си. И за да можеш по-късно да се върнеш на работа.

Но няма ли риск всичко това да се превърне в поредното формално изискване, което работодателите просто да отмятат? Кой ще следи дали правилата се спазват?

Всичко по реда си. Първо настояваме за директива. Ясна законова рамка. Не просто препоръки. Защото, както казахте, ако са само препоръки, без задължителни изисквания, знаете, че след пет или десет години положението ще бъде същото, ако не и по-лошо. Затова ни е необходима законодателна рамка с много ясни изисквания. Какво да кажа? Всъщност дори според рамковата директива от ’89 г. работодателите носят отговорност и за психичното здраве на своите служители. Но не знаят как да изпълняват това задължение на практика. Това е целта на доклада и на директивата, за която настояваме – работодателите да знаят ясно какво се очаква от тях. Например да имат оценка на риска и препоръки. Да взимат конкретни мерки, да имат план за действие. Затова настояваме за директивата. Държавите членки ще трябва да я въведат в националното си законодателство. След това ще направим оценка как са се справили с това. Но проблемът е навсякъде, на всички нива, в цяла Европа. Просто поговорете с хората около вас. Ще чуете за случаи на бърнаут и стрес на работното място. Това е истинска пандемия, която засяга всички. И когато разговаряме с представители на бизнеса и работодателските организации, виждаме, че те също са силно обезпокоени от този проблем.  Но някои казват – без нови регулации, а само препоръки. Дуриг компании сами настояват за правила. Защо? Защото в момента добрите работодатели, които се грижат за психичното здраве на служителите си, трябва да се конкурират с компании, на които изобщо не им пука за хората. За тях работниците са като носни кърпички. Разбирате какво имам предвид, нали? Няма значение дали човек ще прегори буквално, или ще има проблеми с психичното здраве заради работа. А възстановяването и завръщането може да отнеме много дълго време. Някои хора може дори никога да не успеят да се върнат на работа. Проблемът е много сериозен и изисква спешни мерки. Трябва да се погрижим за този въпрос.

Оптимистичната Ви оценка – кога обикновените европейски служители могат да очакват реална промяна на работното си място?

Как ще усетят промяната ли?

И кога?

Това е на европейско ниво. Отнема време. Искаме директивата да бъде приета възможно най-скоро. Очакваме . до края на годината закона за качествените работни места, който вече беше обявен от Комисията. Той трябва да включва и психосоциалните рискове. Именно за това се борим тук, в Парламента. Ако в края на годината Комисията представи добро законодателно предложение, и

по отношение на психосоциалните рискове, реална промяна на работните места може да се усети след година-две. Но за да се случи това, тук в Страсбург трябва да приемем доклад със силни и категорични послания. До края на годината трябва да имаме амбициозен Закон за качествените работни места. И, разбира се, ще ни е необходимо добро сътрудничество с държавите членки.