Доц. Огнян Минчев: Успехът на Радев е продукт на поредна популистка вълна в българската политика

52-рото Народно събрание официално започна своята работа. То е доминирано от новата формация Прогресивна България, а управлението й е свързано с свръхочаквания за бързи резултати в борбата с корупцията и жизнения стандарт. От друга страна страната е с неприет редовен бюджет, който според думите на лидерът на победителите е в катастрофално състояние. Към това можем да прибавим и институционалните предизвикателства като реформа в съдебната система и демонтиране на сегашния модел на управление. А политическият риск се състои най-вече в концентрацията на власт в една политическа сила – обстоятелство, което не сме наблюдавали от десетилетия.

В ефира на „Euronews Primetime“ гостува политологът доц. Огнян Минчев.

Откриването на 52-рото Народно събрание и програмната декларация на най-голямата парламентарна сила не донесоха съществени изненади. „По-скоро това беше едно ритуално откриване и една ритуална декларация“, заяви политологът Огнян Минчев. Според него изказванията повтарят познати позиции, а формулировките остават „общи“ и „не особено конкретни“, което не позволява да се направят ясни изводи за бъдещото управление.

Сред акцентите в изказването на управляващите Минчев открои темата за мястото на България в Европа. Той посочи, че заявката страната да има „собствено мнение и да го отстоява“ е логична, но трябва да бъде съчетана с ясно потвърждение на европейската принадлежност. По повод критиките към подписаното споразумение с Украйна той подчерта: „Това споразумение по никакъв начин не ощетява интересите на България“ и припомни, че повечето държави членки на Европейски съюз вече са предприели подобна стъпка.

Политологът коментира и широката и разнородна подкрепа за Румен Радев, като предупреди, че тя трудно може да бъде удовлетворена чрез конкретни политики. „Най-вероятно няма да угоди в решаваща степен на нито една от тези части“, посочи той и добави, че „успехът на господин Радев е продукт на поредна популистска вълна“. По думите му подобни политически ситуации неизбежно водят до разминаване между очаквания и реални управленски решения.

Не веднъж сме дискутирали тази тема и мисля, че още веднъж можем да кажем: успехът на господин Румен Радев – не го омаловажавам нито като личен успех, нито като колективен успех на неговия екип – е продукт на една популистка вълна в българската политика. От типа на тези, които имахме със завръщането на Симеон Сакскобургготски през 2001 година и с влизането във високата политика на Бойко Борисов и ГЕРБ през 2009 година. Самият Радев през периода 2016–2021 година също вдигна относително по-малки вълни, които му позволиха да спечели двата си президентски мандата.

Не казвам, че Радев е популист; той като личност и излъчване не е популист, напротив – но ситуацията е популистка.

По отношение на съдебната реформа Минчев беше категоричен, че смяната на състава на ключови органи не е достатъчна. „Това е гигантска задача. Огромна, много сложна задача“, каза той за демонтажа на олигархичните зависимости, като подчерта, че изборът на нов Висш съдебен съвет и главен прокурор е само част от необходимите промени. Според него истинската реформа изисква „дългосрочни и системни решения“ в дълбочина, а не „повърхностни“ институционални промени.

Бих искал да поставя акцент върху обещанието за т.нар. дезинтеграция на модела Борисов–Пеевски, което на практика означава отстраняване на олигархията от управлението на държавата, както се изразява и самият Румен Радев. Всичко това звучи много добре, но трябва да имаме предвид, че за да говорим реално за отстраняване на олигархията, трябва да говорим за дезинтеграция на една цялостна структура от взаимоотношения между ключови икономически центрове на влияние в България и тяхното пряко, нелегитимно въздействие върху публичните институции.

Това е гигантска задача – огромна и изключително сложна, свързана не просто с промяна на водената политика, а с трансформация на социалната, икономическата и политическата инфраструктура на държавата. И тя не се изчерпва с промяна на Висш съдебен съвет и избор на главен прокурор. Висшият съдебен съвет и изборът на главен прокурор сами по себе си не представляват реформа в правораздаването.

 Целия разговор вижте във видеото.