Сериозни пропуски в поддръжката на пътната инфраструктура, опасни участъци и липса на адекватна реакция от институциите – това са част от проблемите, които застрашават живота на шофьорите в България. В ефира на „Euronews Primetime“ експертът по пътна безопасност Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики предупреди, че редица пътища и съоръжения са в критично състояние.

По думите ѝ Агенция „Пътна инфраструктура“ е предоставила информация за над 400 моста и съоръжения в лошо или аварийно състояние, но нито едно от тях не е било ремонтирано през годината. „Аз ви казвам, че има мостове в такова състояние, че може да паднат всеки момент“, заяви Русинова.

По нашите пъти ние всеки ден подписваме смъртната присъда на няколко човека.

Сред най-опасните участъци тя посочи 25-километрова отсечка на автомагистрала „Тракия“, 16 километра от автомагистрала „Хемус“, включително района след тунел „Витиня“ в посока Варна, Кресненското дефиле, както и пътя между Видин, Мездра и Ботевград. Експертът обърна внимание и на проблемите по направлението Русе – Бяла. Според нея институциите разполагат с информация за рисковете, но не предприемат необходимите действия. „В повечето случаи държавата не прави нищо. С мотива, че няма пари“, коментира тя. Русинова е категорична, че при определени обстоятелства опасните пътни участъци трябва да бъдат затваряни, вместо отговорността за последиците да се прехвърля единствено върху водачите.

При положение че Агенция „Пътна инфраструктура“ имаше пълна забрана да възлага каквото и да е по текущия ремонт и поддръжка през август, септември и октомври, маркировка в момента вече не може да се полага. Времето е неподходящо. Извинявайте, но разбирате, че не е много подходящо да правим ремонта на Владая в момента. Беше крайно необходимо да се направи този ремонт. Просто крайно необходимо, защото там умираха хора.

По отношение на ограничителните системи и мантинелите Русинова заяви, че инхаус процедурите могат да бъдат работещ механизъм, но само при ефективен контрол. Тя постави въпроса и за прекратената обществена поръчка за доставка на пътни ограничителни системи, като според нея мотивите за това решение трябва да бъдат внимателно проверени.

Експертът смята, че на много места в България трябва да се обмисли поставянето на бетонни ограничителни системи. „Мое лично мнение, убеждение след като си направих труда да проуча много внимателно европейския и международния опит, е, че на много места трябва да минем на вариант бетонни ограничителни системи“, посочи тя.

При ограничителните системи за пътища има много условности, които трябва да са спазени – и при производството им, и при монтажа им, и при проектирането. Но нека започнем с проектирането. В България другото нещо, което хората много подценяват и не разбират, е, че на много места имаме изключително остарели ограничителни системи за пътища. Те имат определен експлоатационен живот, както и пътищата имат експлоатационен живот, а ние изобщо не си поддържаме пътищата.

Когато не ги поддържате, когато са подложени на огромна експлоатация, тоест когато минават много коли и вие нищо не правите, това важи и за мантинелите. В крайна сметка това е метал. Той стои, вали го дъжд и сняг, пече го слънце, старее, губи си еластичните свойства.

Русинова критикува и липсата на целенасочено използване на средствата от глоби за подобряване на пътната безопасност, като настоя за инвестиции в интелигентни системи за управление на риска по магистралите.

Държавата просто в някакъв момент, независимо кой я управлява, трябва да осъзнае, че не може да каже, че няма да поддържа пътищата, защото общественият ресурс не достига. Не може ресурсът да не достига, защото ние плащаме винетките, плащаме тол таксите, плащаме данъците на колите, плащаме акциза на горивата, плащаме глобите, когато ни глобят. Тоест ние плащаме всичко. Всичко, което държавата е поискала от нас, ние сме го платили. И накрая на деня държавата не може да ни каже, че обществените ресурси не ѝ достигат и затова умирате по пътищата.

Като спешна мярка за предотвратяване на тежки катастрофи експертът предлага въвеждането на система за обозначаване на видимостта при мъгла, подобна на използваната в Сърбия. Тя обясни, че чрез светлинни сигнали водачите ще могат да се ориентират по-добре за условията на пътя и да съобразяват скоростта си. Европейският център за транспортни политики вече е изпратил предложение до институциите, но все още няма реакция.

Русинова настоя и за цялостна законодателна реформа. „Категорично трябва да се приеме нов закон“, заяви тя, като припомни, че действащият Закон за движението по пътищата е в сила от 1999 г., а правилникът за прилагането му е свързан със законодателство от 1968 г. Според нея без последователна държавна политика, контрол и реална поддръжка на инфраструктурата жертвите по пътищата ще продължат да бъдат тежък обществен проблем.

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: