Войната между САЩ и Иран парализира търговията и риболова край Ормузкия проток

Конфликтът между Съединените щати и Иран все по-силно променя ежедневието на хората по иранското крайбрежие. В Бандар Абас – един от ключовите пристанищни градове край Ормузкия проток – местните разказват за почти спряла търговия, недостиг на гориво, загубени работни места и все по-опасно море.

Районът беше атакуван многократно от началото на конфликта в края на февруари. След обявеното през юни примирие интензивността на сраженията намаля, но напрежението остана високо, а опитите за възобновяване на преговорите се провалиха.

На пристанището Пандж Пелех последиците вече са видими. Мохамад Торабиан, който живее в Бандар Абас, разказва, че преди войната на пристанището са били разтоварвани по около 50 камиона с храна и месо, докато сега то е почти празно. „Няма работа. Положението е наистина ужасно“, казва той и допълва, че преди около 500 души са изкарвали прехраната си там.

Напрежението около Ормузкия проток отново се повиши през последните дни. При американски удари във вторник са загинали петима цивилни, повечето от които са присъствали на сватба. В събота американските сили са атакували три ирански петролни танкера, след като по военни кораби са били изстреляни балистични ракети. Вашингтон наложи и морска блокада на иранските пристанища с цел да ограничи петролния износ и да засили икономическия натиск върху Техеран.

За хората, които изкарват прехраната си в морето, ограниченията означават все по-малко възможности за работа. Рибарите и собствениците на малки лодки са принудени да ограничават пътуванията си заради опасността от нови удари и военни действия.

Абас Голзанаеи, капитан на моторна лодка, казва, че преди конфликта е можел да се отдалечава на около 30 мили навътре в морето. Сега той не рискува да излиза на повече от шест, седем или осем мили. „Морето не е безопасно“, обяснява той.

Към несигурността се добавя и недостигът на гориво. В южните ирански провинции се появиха дълги опашки пред бензиностанциите, а за местните рибари разходите и ограниченията допълнително свиват възможностите за препитание.

В Бандар Абас лодките все още излизат в морето, но по-рядко, на по-къси разстояния и с все по-малко работа. За местните жители конфликтът вече не е само въпрос на сигурност – той пряко засяга доходите им, достъпа до гориво и възможността да поддържат нормален живот.