Три години след 7 октомври: В Израел споменът за нападението не избледнява

На 7 октомври 2023 година бойци на „Хамас“ атакуват Израел от ивицата Газа. След ракетен обстрел те преминават границата и нападат израелски населени места и музикален фестивал. Загиват около 1200 души, а 251 са отвлечени и отведени в Газа. Израел обявява война и започва въздушни удари по ивицата.

27 октомври 2023 година израелската армия започва мащабна сухопътна операция. Населението на Газа е призовано да се евакуира от северната част на ивицата. Следват месеци на боеве, бомбардировки и разселване на палестинците.

24 ноември влиза в сила първото временно примирие. В продължение на седмица „Хамас“ освобождава част от заложниците, а Израел — палестински затворници. След провала на договореността военните действия се подновяват.

През следващите месеци израелската армия разширява операцията на юг. През май 2024 година навлиза в Рафах — град, в който по това време са намерили убежище стотици хиляди разселени палестинци. Междувременно напрежението се разпространява и извън Газа. Израел и „Хизбула“ си разменят удари по границата с Ливан, а нападенията на хутите в Червено море повишават риска от по-широка регионална ескалация.

19 януари 2025 година започва ново примирие и поетапно освобождаване на заложници и палестински затворници. То дава кратка надежда за прекратяване на войната. През март обаче Израел възобновява ударите в Газа, след като преговорите за следващата фаза на споразумението се провалят. Боевете и ограниченията върху доставките на хуманитарна помощ отново задълбочават кризата.

На 10 октомври 2025 година влиза в сила ново примирие като част от план, подкрепен от Съединените щати. Освободени са заложници и палестински затворници, а достъпът на помощи е разширен. Но споразумението не слага край на насилието. През следващата година в Газа продължават да има смъртоносни инциденти и израелски военни операции.

Преди войната имахме голяма къща, която ни събираше всички като семейство. Там се чувствахме в безопасност и споделяхме прекрасни спомени. Днес, след войната, къщата е разрушена и всичко е изчезнало – чувството за сигурност, спомените и прекрасните дни са изчезнали, оставяйки ни само с развалините на дома ни.

Мохамед Абу Ал-Комсан, разселен по време на войната

Три години след началото на войната основните въпроси остават нерешени. „Хамас“ не е разоръжен, израелските сили не са се изтеглили напълно, а възстановяването на Газа почти не е започнало. Над 74 хиляди палестинци са загинали според местните здравни власти, цитирани от международните агенции. Данните не разграничават цивилни от бойци и не могат да бъдат независимо проверени в пълния им обхват. Израел и Газа остават белязани от загуби, разрушения и несигурност. Примирието спря част от бойните действия, но не донесе политическо решение. А за хората от двете страни на границата въпросът остава един: кога ще могат отново да живеят в мир?

Три години след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. спомените за преживяното в израелските общности край Ивицата Газа остават болезнено живи. Местни жители разказват пред Асошиейтед прес за страха, загубите и травмата, които продължават да определят живота им.

От хълмовете в Южен Израел разрушенията в Газа се виждат на няколкостотин метра. На този фон съчувствието към палестинското население остава трудно за мнозина от хората, които са преживели нападението.

„Уморени сме, омръзна ни – от политическата ситуация, от войните, безкрайните войни. Не съм оптимист“, казва Амит Гурфинкел.

Тук живеят общностите, които преди три години бяха пряко нападнати от бойци на „Хамас“.

Спомените остават част от ежедневието

Деганит Бар Хай разказва, че дори миризмата на барбекю връща спомените от нападението.

„Вече не правя барбекю, защото миризмата събужда всички спомени“, казва тя. По думите ѝ в определени дни вятърът все още ѝ напомня за миризмата на изгоряло.

Наблизо се намира пътят, по който бойци на „Хамас“ са стреляли по израелци, опитващи се да избягат. Част от автомобилите на жертвите са оставени на място като малки мемориали.

Последвалата израелска военна операция в Газа доведе до огромен брой жертви сред палестинското население. По данни, цитирани в репортажа, повече от 74 000 палестинци са загинали, а голяма част от населението на анклава живее в тежки условия.

За хората в Южен Израел обаче гледната точка остава различна.

Зипора Ливнех, която пристига в Израел като дете, след като семейството ѝ е избито по време на Холокоста, смята, че една държава не може да съществува, за да отмъщава, но същевременно не може да бъде беззащитна.

„Отговорът за Газа, поне за мен, е да имаме вяра в човечността, в любовта, но и да сме силни и да не си затваряме очите, когато видим злото“, казва тя.

Местни жители посочват, че историята за нападенията от 7 октомври остава тяхна болезнена реалност. Те я разказват и на туристическите групи, които посещават района.

Контактът между израелските общности и палестинците на практика е прекъснат още след идването на „Хамас“ на власт през 2007 г. На 7 октомври 2023 г. бойци на групировката преминаха през оградата около Газа и атакуваха израелските общности, убивайки и отвличайки хора.

Част от оцелелите критикуват правителството на Бенямин Нетаняху заради информацията за подготвяното нападение и последвалия провал да бъдат спасени много от израелските заложници.

Критиките към властта обаче не променят отношението им към военната операция в Газа. За мнозина от тях тя е възприемана преди всичко през призмата на преживяното на 7 октомври.

Един от местните жители, който прекарва този ден, заключен с дъщеря си в предварително изградена защитена стая, признава, че преживяното е променило представата му за бъдещето.

„Мислех си, че моите деца, семейството ми, няма повече да са войници. Стана ми ясно, че това са били блянове.“