Пазарът реагира остро след израелските удари по ирански ядрени обекти

Европейските акции спаднаха рязко, след като Израел нанесе удар по ирански ядрени обекти, подхранвайки опасенията за по-широк конфликт. Петролът и златото поскъпнаха поради търсенето на сигурни капитали, докато банковите акции спаднаха. Пазарите отчитат по-високи геополитически рискове и рискове за енергийните доставки.

Инвеститорите се насочиха и към акции, свързани с военната сфера и сигурността.

Операцията, наречена „Изгряващ лъв“, е най-мащабната израелска военна акция на иранска територия досега, като е насочена срещу над 100 обекта, включително комплекса „Натанз“ и ракетни площадки край Техеран.

По данни на ЦАХАЛ в израелската кампания са участвали над 200 изтребителя, като се съобщава, че тя е довела до смъртта на високопоставените командири на Ислямският революционен гвардейски корпус Хосейн Салами и Мохамед Багери.

Към 9:15 ч. централноевропейско време индексът Euro STOXX 50 спадна с 1,5 %, увеличавайки седмичните си загуби до 2,7 % – най-лошото представяне от началото на април.

Финансовите дружества бяха водещи в спада на сините чипове в еврозоната. Deutsche Bank спадна с 2,73 %, UniCredit – с 2,56 %, Banco Bilbao Vizcaya Argentaria – с 2,48 % и Banco Santander – с 2,46 %.

Германският DAX загуби 1,34% до 23 453 пункта, френският CAC 40 спадна с 1,35% до 7 660 пункта, италианският FTSE MIB отстъпи с 1,68% до 39 271 пункта, а испанският IBEX 35 се понижи с 1,70% до 13 849 пункта.

За седмицата цените на петрола се повишиха с повече от 10%, като са на път да постигнат най-силния седмичен ръст от октомври 2022 г. Насам. Суровият петрол тип „Брент“ скочи с над 5% и се търгуваше за 73 щатски долара (68 евро) за барел, а „Уест Тексас интермедиат“ поскъпна до 71,5 щатски долара (66,60 евро).

Фючърсите на нидерландския природен газ TTF се повишиха с 2% до 37,12 евро за мегаватчас на фона на опасенията от потенциални смущения в енергийните потоци.

Завишен интерес към златото, доларът се възстановява

Търсенето на сигурни активи нарасна. Златото поскъпна с 1% до 3430 щатски долара (3200 евро) за тройунция, като се доближи до историческия си връх от 3500 щатски долара. Среброто също се задържа, като през нощта достигна 36,5 долара за тройунция.

Доларът набра сила след дни на стабилни спадове. Еврото се понижи с 0,5% до 1,1540 щатски долара, след като в четвъртък достигна тригодишен връх от 1,16 щатски долара. Паундът също се понижи с 0,5% до 1,1350 USD.

Израелският шекел поевтиня с 1,8% спрямо долара, достигайки най-силната си дневна загуба от атаката на Хамас през октомври 2023 г. насам.

Анализатори предвиждат опасност за петрола

Въпреки че понастоящем няма потвърдени прекъсвания на производството на петрол, анализаторите предупреждават, че ситуацията може бързо да се изостри.

„Основната разлика от предишни ситуации е, че сега целта са ядрени съоръжения“, каза Франческо Пезоле, валутен стратег в ING.

Уорън Патерсън, ръководител на отдел „Изследване на суровините“ в ING, отбеляза: „При сценарий, при който ескалацията продължава, има потенциал за нарушаване на корабоплаването през Ормузкия проток. Почти една трета от световната търговия с петрол по море се осъществява по този маршрут.“

Той предупреди, че до 14 млн. барела дневно могат да бъдат изложени на риск, като в случай на продължително прекъсване петролът може да поскъпне до 120 долара за барел – нива, невиждани от 2008 г. насам.