Отбелязваме 153 години от гибелта на Васил Левски

В сряда се навършват 153 години от смъртта на Васил Левски край София, превърнал се в символ на безсмъртието на Апостола. На 19 февруари българите коленичат пред паметника му в центъра на София. Често се смята, че по-голямата значимост има обесването, а не рождението на Левски, вероятно заради чувството за вина, че никой не го е спасил, или защото след смъртта си Левски „възкръсва“ в народната памет.

Левски е революционер, който проповядва европейска идея за разбирателство и борба за национална свобода, аскет и противник на корупцията. Макар и днес портретът му да стои зад политици и държавници, често той е само символ за техни спорни решения. Много исторически и литературни митове обаче остават – например строфата в стихотворението на Христо Ботев за Левски е променена и станала крилата фраза, различна от оригинала. Според проф. Николай Генчев Левски е „национален капитал, който създава национално самочувствие и ни позволява да се съизмерим като личности и като народ“.

Апостолът е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринско ханче и отведен в София. Там изгражда защитата си върху правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде свои съратници, и се опитва да търси законни пътища за промяна на живота в империята. Смъртната му присъда е издадена на 14 януари и потвърдена на 21 януари 1873 г., като османската комисия е надхвърлила своите правомощия. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 г., макар че традиционно датата се отбелязва на 19 февруари, след препоръка на историци и университетски преподаватели за коректното отбелязване. От 2009 г. Велико Търново и други градове честват гибелта на Левски на правилната дата.

Велико Търново почита паметта на Васил Левски и последните му дни

Велико Търново пази спомена за последните дни на трагичната участ на Васил Левски, когато той остава няколко дни окован в килия, преди да бъде отведен в София за произнасяне на смъртната присъда. След залавянето му, сподвижниците му Николай Цвятков и Христо Цонев са въдворени в турския затвор, а Левски е разпознат като ръководител на Вътрешната революционна организация и подложен на три разпита. Въпреки два опита за освобождението му – запалването на Къкренското ханче и нападение на турски конвой – всички усилия се оказват неуспешни и на 31 декември Левски е изведен под конвой към София, където е обесен. Днес ученици и потомци продължават да почитат паметта му чрез исторически клубове, конкурси и обществени прояви, като активно се стремят да предадат неговата смелост и жертвеност на новите поколения.