„Мяра“ измери 16% разлика между формацията на Радев и ГЕРБ

Ако изборите се провеждаха в първата половина на април, 34,6% от гласовете биха получили „Прогресивна България“. На второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 18,5% подкрепа, следвани от ПП-ДБ с 11,4%.

Четвъртата позиция заема ДПС–Ново начало с 9,1%, а пета е „Възраждане“ със 7,4%. Така очертаният резултат предполага съставяне на петпартиен парламент.

„БСП–Обединена левица“ се намира на самия праг за влизане в Народното събрание с 4% подкрепа. Близо до бариерата остават и „Сияние“ с 3,6% и МЕЧ с 3,5%. Под нея се нареждат „Величие“ с 2,2%, АПС с 1,9% и ИТН с 1,4% от гласовете.

Това показват данните от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“, реализирано за Българското национално радио.

От агенцията подчертават, че резултатите представляват моментна снимка на електоралните нагласи. Според тях стотици хиляди избиратели все още не са взели окончателно решение за кого ще гласуват.

„При цялата условност на изборните списъци, както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната избирателна активност е 50,7%, т.е. по-висока спрямо заявената преди последните избори и с вероятност да надхвърли три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, посочват, че възнамеряват да изберат опцията „Не подкрепям никого““, коментират социолозите.

По техни данни 5,6% от анкетираните признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул.

„Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. В подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял вероятно е по-висок. В същото време отчетеният по-нисък дял може да се дължи на засилените действия срещу купуването на гласове, както и на очаквания за по-честен изборен процес“, допълват от „Мяра“.

Според изследването 41,2% от анкетираните смятат, че предстоящите избори ще бъдат толкова честни, колкото и предишните. Сред онези, които очакват промяна, преобладават нагласите за по-честен вот – 23,5%, докато 15,6% се опасяват от по-нечестни избори. Останалите не могат да преценят.

Що се отнася до възможните управленски формати, най-голям дял от респондентите – 33,4% – изразяват предпочитание към еднопартийно правителство. Сътрудничество между две политически сили биха подкрепили 14,9%, а програмен кабинет – 12,5%. Правителство с плаващи мнозинства виждат като вариант 9,2%, докато коалиция от повече от три партии е приемлива за 8,2% от анкетираните. Над една пета от участниците в проучването остават без ясно мнение.

Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“, с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.