Фискална котва: ГЕРБ и „Синя България“ предлагат конституционен таван за ръста на дълга

Коалиция „Синя България“ предлага в Конституцията да бъде записан таван на увеличението на държавния дълг от 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за предходната година. Идеята беше представена на дискусия за промени в основния закон, свързани с въвеждането на фискални правила.

„Предложението ни за записването в Конституцията на таван на увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП е конституционна фискална котва и гаранция срещу политическата безотговорност“, заяви съпредседателят на коалицията Петър Москов.

По думите му предложението следва германския модел и засега е получило подкрепа единствено от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов заяви, че последните години са показали, че дори строгите фискални правила в законодателството не са достатъчни при политическа криза.

„Когато има политическа криза, единствената възможна котва е опората в Конституцията като базов закон за поведение в обществото“, каза той.

Според Горанов публичните финанси са отражение на обществените отношения, тъй като гражданите предоставят средствата си на политиците с очакването те да ги управляват разумно и без да прехвърлят тежестта върху бъдещите поколения чрез натрупване на дълг.

Той подчерта, че въпреки транспонирането на европейските фискални правила в българското законодателство още през 2014 г., политическата класа продължава да намира начини да увеличава разходите за сметка на бъдещето.

Москов съобщи, че предложението е изпратено до президента, Министерския съвет и всички парламентарни групи.

„След валутния борд България има нужда от нов фискален консенсус. Нарекли сме предложението конституционна фискална котва“, каза той.

По думите му правилото ще върне политическата отговорност при управлението на публичните средства и ще ограничи възможността за безконтролно увеличаване на държавния дълг.

Съпредседателят на „Синя България“ разкритикува отсъствието на повечето парламентарни сили от дискусията, като според него това показва нежелание за водене на същински разговор за публичните финанси.

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов определи инициативата като добра идея, която заслужава сериозен политически дебат.

„Историята показва, че само държави, които спазват правилата за фискална устойчивост, могат да вървят напред. Без да държиш макрорамката на бюджета под контрол, никога не може да направиш нито една смислена реформа“, заяви Дацов.

Той посочи, че законодателството има пропуски, които позволяват внасянето на бюджети, противоречащи на действащите фискални правила, и изрази мнение, че предложението може да бъде разгледано при евентуални бъдещи промени в Конституцията.

Икономистът Кузман Илиев също подкрепи инициативата, като я определи като навременна.

Според него моделът на стимулиране на потреблението чрез бюджетен дефицит е опасен и може да доведе до сериозни икономически и фискални сътресения.

„Свикнахме с дефицита, а това означава, че свикнахме политиката да изяжда икономиката. Когато на политиците не им стигнат парите, те правят дефицити“, заяви Илиев.

По думите му повишаването на данъците би намалило конкурентоспособността на страната, би ограничило инвестициите и би засегнало средната класа. Той призова политиците доброволно да подкрепят въвеждането на подобно ограничение като знак за националноотговорна политика.