ЕС затяга правилата за депортации и отваря пътя за центрове в трети държави

Европейският съюз е на крачка от една от най-съществените реформи в миграционната си политика през последните години, след като преговарящите от Съвета на ЕС и Европейския парламент постигнаха временно споразумение по новия регламент за връщането на незаконно пребиваващи мигранти. Новите правила целят да ускорят процедурите по депортиране, да повишат ефективността на връщанията и да дадат възможност на държавите членки да изграждат центрове за задържане в страни извън Европейския съюз.

Споразумението е част от по-широката реформа, заложена в Пакта за миграцията и убежището, и според европейските институции трябва да помогне за по-доброто управление на миграционните потоци и за прилагането на единни правила във всички държави членки.

Договореността беше постигната в рамките на т.нар. триалог – преговорен процес между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС. Основната цел е да се преодолее един от най-сериозните проблеми в европейската миграционна система – ниският процент на реално изпълнените решения за връщане.

Докладчикът на Европейския парламент по регламента, нидерландският евродепутат Малик Азмани, подчерта, че в момента едва около 28% от мигрантите, получили заповед за напускане на ЕС, действително се връщат в страните си на произход. Останалите продължават да пребивават в Съюза, често без законен статут.

Според него по-ефективната система за връщане е необходима както за европейските общества, така и за хората, които търсят закрила по законен път. Азмани подчерта, че новите правила трябва да се прилагат в съответствие с международното право и да гарантират спазването на основните права.

Един от най-дискутираните елементи в реформата е възможността държавите членки да сключват двустранни споразумения с държави извън ЕС за създаване на т.нар. центрове за връщане. В тях могат да бъдат настанявани лица, които нямат право да останат на територията на Съюза, докато бъдат върнати в страната си на произход или в друга държава, с която има съответно споразумение.

Тези центрове могат да функционират както като крайна дестинация за върнатите лица, така и като транзитни съоръжения, улесняващи последващото им прехвърляне. Именно тази част от регламента предизвика най-сериозните критики от страна на правозащитни организации.

Според техни представители новият подход рискува да подкопае правото на международна закрила и да затрудни достъпа до справедливи процедури за хората, които действително бягат от войни, преследване или хуманитарни кризи.

Говорителят на Платформата за международно сътрудничество за нелегалните мигранти Силвия Картър заяви, че цялостната философия на регламента все повече наподобява рестриктивните миграционни политики, прилагани от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. По думите ѝ по време на преговорите е настъпила съществена политическа промяна в Европейския парламент, като Европейската народна партия е поела водеща роля по досието с подкрепата на крайнодесни политически сили.

Критиците предупреждават, че новите правила поставят акцент предимно върху депортациите и контрола на миграцията, вместо върху защитата на хората, нуждаещи се от убежище. Поддръжниците на реформата обаче са категорични, че без ефективни механизми за връщане доверието в европейската система за убежище ще продължи да отслабва.

Предварителното споразумение предстои да бъде разгледано и официално одобрено от Европейския парламент и държавите членки. Ако бъде окончателно прието, то ще даде на правителствата в ЕС нови инструменти за управление на миграцията и ще отвори възможност за сключване на споразумения с трети държави за изграждането на центрове за връщане извън територията на Съюза.

Реформата вече се очертава като една от най-спорните в европейската миграционна политика, сблъсквайки стремежа към по-строг контрол по външните граници с опасенията за защитата на човешките права и международните стандарти за предоставяне на убежище.