Алекс Салиба: Един на всеки 10 търговци използват ценови трикове онлайн | Станция Европейски съюз

Един на всеки десет търговци в Европа използва скрити такси при онлайн продажби, а нелоялните практики струват на потребителите 8 милиарда евро годишно. Данните са от евродепутата от Прогресивен алианс на социалистите и демократите Алекс Салиба, с когото разговаряхме за прозрачността на цените, как да търсим правата си, но и за киберзависимостта на Европа в една все по-сложна геополитическа ситуация. 

Колко разпространени са скритите такси на търговци в Европа?

Г-н Салиба, благодаря Ви, че сте тук. Първият ми въпрос е: колко разпространени са скритите такси, т.нар. „капково ценообразуване“, в Европа?


Смятам, че това е един от основните проблеми, с които се сблъскват потребителите в целия Европейски съюз. Всъщност едно от проучванията за оценка на въздействието, проведени от Комисията чрез Центъра за защита на потребителите показва, че 10% от търговците, интервюирани в рамките на това проучване, заявяват, че използват тези скрити цени в своите онлайн практики.


Салиба: Един на всеки 10 търговци използват ценови трикове онлайн

Тези проблеми варират в различните сектори – например в авиацията, когато става въпрос за резервиране на самолетни билети: започвате с определена цена, но накрая се оказвате с много по-висока. Това също е нещо, което все по-често се среща, и го видяхме много ясно през миналото лято, особено по време на концертния сезон, когато става въпрос за резервиране на билети за концерти или за футболни мачове. Но това се превръща в проблем и при онлайн покупките. Започвате с цена за даден продукт или услуга, но накрая се оказвате с различна, както и с по-висока цена за доставка поради редица причини. Така че това е наболял проблем. Отнема много време на потребителите, защото сте започнали процеса по закупуване на продукт или услуга, а накрая се оказвате с различна цена, така че трябва да започнете всичко отначало. Но поради ограниченията във времето виждаме все повече потребители, които попадат в капана на този тъмен модел.

Кои са най-често срещаните да ги наречем „трикове“, които повишават цената?

Много са и са често срещани. Ние се опитваме да се справим с част от този проблем, например в авиацията. В началото получавате добра цена, но след това трябва да изберете мястото си, след това трябва да изберете багажа си – проблем, с който се опитваме да се справим чрез новата рамка за правата на пътниците, за да има повече прозрачност по отношение на ценообразуването. Но това не е само проблем, както казах, свързан с покупката на самолетни билети. Това е много по-широк проблем, а фактът, че един на всеки десет търговци използва тези практики, за мен е сериозен казус.

Може ли да посочите някои от тези търговци?

В авиационния сектор има различни търговци – редица европейски авиокомпании, които също прилагат тези практики, особено що се отнася до нискотарифните авиокомпании, но също и големите компании, занимаващи се с продажбата на билети, които също се купуват онлайн, така че това е много широко разпространено.

Тези компании нарушават ли правила на ЕС за защита на потребителите?

Има редица правила за защита на потребителите. Нека започнем с това колко точно струва това на потребителите.

И колко точно струва това?

Комисията оценява разходите на 8 милиарда годишно, така че не става дума за незначителна сума, а за доста солидна.

Салиба: Нелоялните практики струват 8 милиарда годишно на потребителите в ЕС

Но, пак повтарям, имаме редица правила по отношение на прозрачността, например по отношение на директивата за нелоялното ценообразуване, според която се предполага, че цените трябва да бъдат правилно определени още от самото начало, така че правила съществуват. Най-големият проблем, който наблюдаваме, е прилагането им, както и нуждата от по-секторни и директни правила, и именно затова споменах новия пакет за права на пътниците във въздушния транспорт, който се занимава с много конкретни въпроси – най-неотложните проблеми. Но проблемите са широко разпространени и именно затова стигнахме до тази цифра от 8 милиарда.

Но кога европейският потребител може да очаква нови, по-целеви мерки, които да го защитават?

Що се отнася до пътниците във въздушния транспорт, новите правила за правата на пътниците ще влязат в сила след няколко години, но все пак, както казах, съгласно Директивата за нелоялните търговски практики вече разполагаме с редица правила, така че въпросът е по-скоро в прилагането им, както на ниво ЕС, така и на ниво държави-членки. Разполагаме с институциите, които да го направят, но трябва да прилагаме правилата си, и именно затова трябва да се заемем и с другите въпроси, които не бяха конкретно разгледани, например, в Закона за цифровите услуги, който се отнася до електронната търговия на ниво ЕС. Именно затова ние, социалистите тук в Европейския парламент, настояваме толкова силно за Закона за цифровата справедливост. Един от най-големите проблеми, който все още представлява пропуск по отношение на тези модели, са „тъмните практики“, а Законът за цифровите услуги не се занимава пряко с тях. Затова това е наистина важно, а що се отнася до динамичното ценообразуване, например, което също е друг голям проблем, както и липсата на прозрачност по отношение на цените, това трябва да бъде решено в рамките на Закона за цифровата справедливост. Председателката на Комисията, по време на последната си реч за състоянието на Съюза, за втори път обеща Закона за цифрова справедливост; част от него вече е на дневен ред заедно с Акта за децата, , който се отнася до децата и времето, което прекарват онлайн, както и до достъпа до редица социални медии, но това е само малка част от Закона за цифрова справедливост. Основната цел на Закона за цифровата справедливост е да се справи с факта, че потребителите са в по-неблагоприятно положение в онлайн екосистемата. Ето защо настояваме това толкова силно и ето защо Законът за цифровата справедливост е от първостепенно значение за постигането на това ниво на прозрачност.

Аз съм от България, и ето например – ако български потребител се сблъска със скрити такси или подвеждащи отстъпки, какво може да направи, за да си върне парите?

В този момент мисля, че единственото решение, което има, е да подаде сигнал директно до компетентния национален орган, отговарящ за потребителските въпроси. Имаме ECCNET – мрежата от служби за защита на потребителите в Европейския съюз на ниво държави-членки. Когато става въпрос за такива случаи, а по-голямата част от тях не са на национално ниво, т.е. в която българин да има пряк контакт с българска компания. Възможно е български потребител да има пряк контакт с испанска или италианска компания. Така че когато имате такива трансгранични проблеми в рамките на Европейския съюз, които имат извънтериториално влияние, т.е. между потребител в една държава-членка и компания или доставчик на услуги в друга държава-членка, мисля, че в този момент най-добрият вариант за потребителите е да се обърне към ECCNET.

Споменахте няколко пъти авиокомпаниите – те например твърдят обаче, че премахването на отделните такси би могла да оскъпи основната цена за всички. Как бихте отговорили на този аргумент?

За потребителите това е жизненоважен въпрос и е от основно значение за правата им. Това не е само въпрос за минималната цена и достъпността ѝ, а въпрос на прозрачност, от която потребителите се нуждаят предварително, преди да продължат с процеса на избор на места, регистриране на багаж и т.н. Те трябва, а и задължително да имат прозрачност относно ценообразуването още от самото начало. Така че това е извинение, защото в крайна сметка цените си остават същите, а това, от което потребителите се нуждаят, е прозрачност още в самото начало, когато започват транзакцията си.

В последните минути бих искала да сменя темата. През февруари ви попитах дали Европа е готова за кибервойна и вие отговорихте категорично „не“. Променило ли се е нещо за тези девет месеца?

Все още имаме много работа за вършене. Ако погледнете заплахите – както тези от първия път, когато говорихме за киберпространството, така и днес – те все още са налице и всъщност сме изправени пред много, много повече нови заплахи. Геополитическата ситуация, с която се сблъскваме, е такава, каквато е. Затова е от жизненоважно значение да инвестираме в суверенитета си.

Няма смисъл да говорим за киберпространството изолирано, без да засягаме темата за европейския суверенитет по отношение на цифровата инфраструктура. Така че, ако не постигнем конкретен напредък и не изработим конкретни европейски решения по отношение на цифровата инфраструктура, в крайна сметка ще продължим да използваме услуги, цифрови услуги отвън континента ни, което ще продължи да увеличава рисковете за европейските потребители и европейската инфраструктура, особено за европейската критична инфраструктура.

Но девет месеца по-късно, по-независими ли сме от софтуера и облачните услуги, контролирани извън Европа?

Все още сме в същата ситуация. Имахме много дебати, имахме много случаи, с които се занимавахме поотделно тук в Европейския съюз, но отвъд дебатите не мисля, че сме постигнали необходимото ниво на защита по отношение на киберзаплахите, по отношение на настоящата геополитическа ситуация, с която се сблъскваме, и по отношение на заплахите, които видяхме през последните месеци по отношение на жизненоважните услуги.

Имахме доста интересно лято от гледна на киберсигурността.

Бих казал, че щяхме да постигнем това, за което говорихме преди девет месеца, ако тези заплахи бяха намалели. Тези заплахи обаче не са намалели. Те очевидно са се увеличили с ескалацията на настоящата геополитическа ситуация, с която се сблъскваме, със заплахите от Русия, както и с новите заплахи, с които се сблъскваме директно и от страна на САЩ. А в това отношение сме изцяло зависими от цифровата инфраструктура на САЩ. Така че все още сме много далеч от постигането на нивото на защита, от което се нуждаят европейските граждани, и това не е само въпрос на нужда, а на право.

Но на практика, в една, две, три стъпки, какво трябва да направим? За да не водим същия разговор след няколко месеца.

За мен отправната точка е инвестирането в цифрова инфраструктура, като европейските компании да се занимават с нашите лични данни, с чувствителни данни, с облачна инфраструктура, с изкуствен интелект и с високия риск, който изкуственият интелект представлява за Европейския съюз, за нашите граждани и за нашите държави-членки, това е същността на въпроса. Затова е наистина важно да имаме европейски алтернативи. Ако нямаме европейски алтернативи и европейска инфраструктура, с които да се справяме с тези проблеми, мисля, че ще бъде много трудно да намерим дългосрочно устойчиво решение по отношение на кибератаките, с които се сблъскваме.