Бюджетният дефицит и държавните разходи са сред основните фактори за инфлацията в България, а проверките на търговските вериги няма да решат проблема с поскъпването. Това коментира изпълнителният директор на „КРИБ“ Боян Митракиев в студиото на „Добро утро, Европа“.

Според него държавата създава инфлационен натиск, когато финансира разходите си със заеми, а допълнителното потребление позволява на търговците да повишават цените. „С проверки може да запуша едната дупка в бента, просто парите, които са като едно цунами, те ще излязат от другата“, заяви Митракиев. По думите му трайното ограничаване на инфлацията изисква балансиране на бюджета.

Парите, когато са незаработени и взети назаем, винаги ще вдигнат някои цени. Ние просто можем да спрем едните цени, съответно много повече ще се вдигнат другите. Примиряваме се до момента, в който не балансираме бюджета. Т.е. ние като граждани трябва да изискаме от правителството да спре да взима заеми и да се балансира бюджета и тогава цените ще растат по-малко отколкото растат нашите доходи.

Той оцени положително подготвения проектобюджет в рамките на политическия мандат на кабинета Радев, но подчерта, че са необходими по-сериозни структурни реформи. „В рамките на политическия мандат, който премиерът е дал, финансовото министерство, изключително много са работили“, посочи той. Според него обаче при дефицит от 3,5-4% не може да се очаква бързо овладяване на инфлацията до здравословни нива от около 2%. Митракиев допълни, че еднократните данъци върху свръхпечалбите изпращат негативен сигнал към бизнеса, защото затрудняват предвидимостта на икономическата среда.

Когато от едната страна държавата взима заеми, които не са изработени, то от другата страна ще имате инфлация. Елементарна икономика. От едната страна имате незаработени пари, от другата страна имате търговци, които работят на пазарни принципи.

Докато има дефицит, има дълг и инфлация.

По отношение на минималната работна заплата икономистът предупреди за възможни негативни последици в по-бедните региони на страната. Според него прекалено бързото увеличаване на минималното възнаграждение може да принуди работодателите да съкращават работни места, когато производителността и приходите им не позволяват по-високи разходи за труд. „Минималната работна заплата винаги е проблем за най-бедните региони“, заяви Митракиев.

Той отбеляза и че бързото нарастване на заплатите в държавния сектор затруднява планирането на бизнеса. Според него възнагражденията в частния сектор трябва да се развиват в съответствие с производителността, докато при публичните разходи са необходими по-ясни критерии за ефективност.

В държавния сектор тези заплати растат със заеми. Ние взимаме заеми, за да увеличим заплатите в държавния сектор, без да знаем там точно кой работи добре и кой работи зле.

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: