Експерти: С предложените параметри за Бюджет 2027 в обозримо бъдеще няма да излезем от дълговата спирала

Национално автошествие и митинг – протест за по-високи доходи организира КНСБ. Исканията са за 10% ръст на възнагражденията, недопускане на механични съкращения и по-висока минимална работна заплата. По темата говорят в ефира на „Добро утро, Европа“ Кирил Бошов, зам.-председател на АИКБ, и икономистът Кузман Илиев.

Високите енергийни цени, бюджетният дефицит и забавянето на икономическия растеж поставят България и Европа пред сериозни предизвикателства, коментира Кузман Илиев относно дизеловата сделка между САЩ и Русия и отражението ѝ върху европейската икономика. Според него икономическият ефект от сделката може да е ограничен, но диалогът между Вашингтон и Москва е положителен сигнал. „Санкциите, икономическата война, постоянните опити да се руши, а да не се гради, само отежняват обстоятелствата в икономиката“, заяви Илиев. Той подкрепи позицията на министър-председателя Румен Радев по темата, като посочи, че по-достъпните енергийни ресурси са важни за производството, транспорта и продоволствената сигурност.

Кирил Бошов акцентира върху бюджетната политика и необходимостта от ограничаване на дефицита. По думите му предложената бюджетна рамка за 2027 година не показва съществена промяна, а приходите продължават да се търсят основно чрез увеличаване на данъците и осигурителните прагове.

Не случайно нашата организация настоява бюджетният дефицит за следващата година да бъде 2% и смятаме, че е напълно възможно да се достигне до балансиран бюджет до 2029 г. По начина, по който се предлага сега – с растящ бюджетен дефицит, растящ дълг, растящи разходи за лихви, ниска производителност на труда и изпреварващо увеличаване на доходите, не смятам, че в обозримо бъдеще ще излезем от спиралата, в която сме тръгнали.

Кирил Бошов

Този бюджет, който се обещава, е твърде нереалистичен по отношение на дефицита. Ако икономиката не расте с добри темпове, дефицитът догодина ще бъде още по-голям. Самият факт, че всяка година залагаме дефицит след дефицит, означава, че сме се пристрастили към дълга и към потреблението. Моделът ни е тотално сбъркан – няма излизане, няма радикални реформи.

Кузман Илиев

Бошов предупреди и за рисковете от облагането на т.нар. свръхпечалби, което според него може да се отрази негативно на инвестициите.

Имам огромен проблем с понятието „данък върху свръхпечалбата“, защото то е достатъчно субективно. Няма такъв икономически термин – „свръхпечалба“. Тоест този данък се въвежда, за да се вземат някакви пари и да се запуши една дупка.

Заради въвеждането на такъв данък не се правят необходимите реформи в другите сектори и не предприемаме никакви стъпки за излизане от този омагьосан кръг на дефицит, дълг, лихви и ниска производителност на труда, както и от всички останали негативни последици за икономиката.

Сред основните разногласия между работодатели и синдикати остава минималната работна заплата. „Минималната работна заплата трябва да е пряко свързана с производителността на труда“, посочи Бошов. По думите му през последните пет години доходите и минималната заплата са нараснали значително по-бързо от производителността.

В Сингапур имат по-различен модел на минимални прагове по професии, съобразени с квалификацията. Така те са много по-близо до реалностите. Там работодателите, синдикатите и държавата наистина могат да седнат на една маса, вместо държавата сама да взема решения и всеки път да неглижира работодателите и синдикатите.

Тази формула сега е напредък все пак. Започва да се мисли за производителността на труда. Преди минималната работна заплата беше автоматично 50% от средната брутна заплата. Когато включиш София в уравнението, това смазва регионите в България, които са по-бедни. И това беше грешка. Все пак някои неща се случват в правилната посока.

Кузман Илиев

„Времената на ниски лихви, ниска инфлация, правителствата си харчат, хората взимат кредити за ипотеки, живеят добре и т.н., приключи това“, предупреди Илиев. Според икономиста по-високите лихви ще оскъпят обслужването на дълга и ще затруднят домакинствата и бизнеса.

Бошов призова за повече инвестиции в инфраструктура и за привличане на частен капитал към големи проекти, вместо икономическият растеж да се финансира основно чрез нови държавни разходи. По думите му България трябва да се стреми към растеж от поне 4% годишно, за да се доближава до средните икономически показатели в Европейския съюз.

Целия разговор вижте във видеото.