Лоурайдъри: Американската автомобилна субкултура вече е мейнстрийм

Шофьори на т.нар. лоурайдъри преминаха на празничен парад в Сан Франциско, част от националния месец на културата на испаноговорящите.

Специфичните модифицирани коли може да са ви познати най-вече от рап клипове на известни артисти като Dr. Dre, Snoop Dogg и Cypress Hill. Всички те произлизат от Калифорния, където в квартали на чернокожи и латиноси лоурайдърът е честа гледа след 70-те. Самата култура се развива и в други американски щати.

Обичайно тези коли са с променено окачване, което сваля цялата кола почти до самия асфалт. Едновременно с това се инсталират хидравлични системи, чрез които едно или повече от колелата могат да подскачат, често в ритъм с гърмящата отвътре фънк, рап или латино музика. Прибавяме и още отличителни белези – екстравагантно боядисване и хромирани джанти, които превръщат всеки лоурайдър в отличителен за шофьора му, а според достатъчно хора и в произведение на изкуството.

И докато днес всичко това е прието, в миналото е още един от символите на ширещата се престъпност в бедните квартали на мегаполиси като Сан Франциско и Лос Анджелис.

Празнуваме 45-атата годишнина на нашата организация, която започнахме в края на 70-те и началото на 80-те, защото полицията ни преследваше и не ни даваше да си бръмчим. Арестуван съм 113 пъти, 33 пъти полицията на Сан Франциско ми е нанасяла побой. Организирахме клубовете и отделните шофьори в общ съвет, за да се борим с дискриминацията срещу нас.

Роберто Ернандес, основател на Съвета на лоурайдърите в Сан Франциско

Днес лоурайдърите са признат културен елемент. Тази година Американските пощи издадоха 5 нови юбилейни марки с такива коли, а съветът на любителите беше част от специална церемония в Сан Франциско. Наред с това губернаторът на Калифорния нареди създаването на специални регистрационни табели за такива атомобили.

В момента е страхотно, културата се промени. Всички разбират какво е лоурайдър и да караш такъв не означава, че си бандит. Означава колата ти да е ниско до земята, да си разпознаваем и да се движиш бавно. Никой от нас не кара бързо и не участва в гонки. Караме бавно, за да ни видят хората, да видят обектите на изкуството, които сме сглобили, защото всичко това иска пари и време.

Джони Кастро, лоурайдър

Кастро кара “Тракър“ от 1995 – модел малък джип на Дженеръл Моторс, външно подобен на по-големият и популярен и в България Сузуки Суифт от същите години. Изборът му също е доказателство за разширяването на културата отвъд класическите американски автомобили от 60-те и 70-те. Самият той възприема колата си и като почит към 90-те.

Много от шофьорите и феновете на лоурайдърите ги приемат като носталгия по минало на по-хубава музика, по-красиви коли и по-цветни човешки отношения.

Радвам се на културата, на музиката. Може би най-хубавото за мен е музиката. Обожавам да я слушам и обичам нещата от миналото. Имам възрастна душа.

Дарлийн Луна, лоурайдър

Както всяка година, в Сан Франциско беше излъчен и Кралят на улиците – тази година това е калифорниецът Майк Алварес, чиято модифицирана кола направи най-висок хидравличен скок.