Изкуствените оцветители в храните – как да ги разпознаваме?
Заради високата опасност от изкуствените оцветители в САЩ започват нови регулаторни процеси с цел използване на оцветители от естествен произход в храните. Темата поставя важен въпрос и пред европейските потребители – дали „естественото“ непременно е „по-безопасно“.
В кои хранителни продукти се използват най-много оцветители и как да ги разпознаваме?
От производителя до пазара хранителните продукти изминават дълъг процес на преработка, докато стигнат до трапезата ни. Голям процент от тях обаче са третирани със синтетични оцветители, за да примамват с ярък цвят. Потребителите все по-често избягват да ги купуват.
„Вече в повечето храни има добавки, консерванти и оцветители, да кажем в 90% от тях. Най-често ги забелязвам в рибата тон, месото, чипса и сладкишите. Предпочитам да пазарувам от пазарите, там продуктите са директно от природата и от фермите, и са свежи“, разказва Мониб.
„Вече навсякъде присъстват тези оцветители, колкото може по-домашна храна да се подбира според мен“, посочва Виктория Димитрова.
„Колбаси все по-малко избягвам, сладко също гледам да избягвам, но то не е възможно абсолютно“, казва Александър.
В кои продукти има най-много изкуствени съставки?
Продуктите с най-много добавени изкуствени съставки са газираните напитки, пакетираните захарни изделия, както и различни видове био барчета.
От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ смятат, че е важно в какви количества ще приемаме от вредните съставки.
„Един етикет носи толкова много информация, че човек се загубва някъде там и дори да използва изкуствен интелект, модерните технологии и всички видове софтуери за сканиране на баркода, който казва кое колко е полезно, не може да бъде напълно сигурен, защото има някои Е-та, които не са толкова вредни, но се представят като изключително вредни“, коментира инж. д-р Андрей Велчев, председател на УС на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.
По думите му опасни са Е-тата, които започват с малки цифри – от 100 до 110, 120, но това зависи и от комбинацията, в която се използват.
„Трябва да разчитаме и на това, което е казала науката, колко трябва да бъде дневният ни прием“, допълва Велчев.
Естествените оцветители се познават по цената
Естествените оцветители в храните се познават по цената, заявиха от Сдружението.
Като пример инж. д-р Андрей Велчев посочва шамфъстъка.
„Сами можем да видим например шамфъстъка, защото покрай тази мания за продукти, наречени пистачо, стана ултрамодерно, но не е естествено цената на продукт, който е вложен, да е по-ниска от общата стойност. Очевидно се ползва нещо, което като аромат е близко, но не е съвсем то“, казва той.
Призив за по-затегнат контрол
Според Велчев е необходим по-затегнат контрол от държавата над хранителните продукти, за да не достига некачествена стока до щандовете.
„За да има биощандове, държавата похарчи доста усилия, за да има доста по-добри условия за еко и био производителите, защото и не са безкрайно много, те са дори, бих казал, на изчезване, защото на тях труда им отива повече за това да следят регламентите, отколкото да произвеждат качествена продукция“, посочва председателят на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.
От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ коментираха още, че големите вериги са поставили много от нискокачествените си продукти в „кошницата с грижа“ – правителствената кампания за намаляване на цените, а потребителите са останали разочаровани.
