Нови ядрени възможности: Законови промени и спорове около цената на модулните реактори в Италия

Италия се отказва от атомните си централи след референдум през 1987, повлиян от аварията в Чернобил. При повторно допитване огромно мнозинство от италианците отново отхвърля този вид енергетика след друг инцидент – този във Фукушима през 2011. Разглобяването на старите италиански централи продължава и в момента.

При все повече предизвикателства на пазара за изкопаеми горива и осезаемото влияние на парниковите газове в атмосферата, дясното правителство на Джорджа Мелони предлага законодателство за завръщане към ядрената енергия.

Става дума за съвременните малки модулни реактори, която технология тепърва проправя пътя си в енергийния микс на Европа. От кабинета в Рим прогнозират, че потреблението на ток в страната ще се повиши с 30 на сто в рамките на десетилетие, поради което в същия срок е необходимо заработването на достатъчно по-малки мощности.

Поел съм личен ангажимент в рамките на правителството да предложим нужните наредби до края на годината. Завършването на законодателния процес ще означава разработчици, оператори, бизнеси и университети да влязат в нужните роли, за да имаме такива мощности в рамките на десетилетие.

Джилберто Фратин, министър на околната среда и енергийната сигурност

Въпросът обаче е спорен. Природозащитници и част от експертите изтъкват високата цена по разработката и въвеждането в експлоатация на модулните реактори. Това отблъсква и частните инвеститори, а предположенията са, че произвежданият ток ще бъде скъп.

Ако разчитаме на ядрената енергия да захрани разширяващите се нужди, средните разходи за енергия ще са съсипващи. За съжаление, това не е добро допълнение към възобновяемите източници и не е евтино.

Микеле Говернатори, специалист по климатични и енергийни политики

Според някои изчисления, един 300-мегаватов модулен реактор би струвал до 6 милиарда евро. За сравнение – сегашната мощност на АЕЦ „Козлодуй“ е 2000 мегавата.

Скорошно проучване на обществените нагласи в Италия обаче показва, че около 55 на сто от населението одобрява проучване на нови възможности, както заради евентуално намаляване на парниковите емисии, така и заради самия въпрос за енергийната сигурност. Одобрението обаче рязко спада, когато същите хора са попитани дали са съгласни реактори или хранилища за ядрени отпадъци да бъдат изградени в техния район.