Бившият вицепрезидент на Европейската комисия и настоящ ръководител на МВФ Кристалина Георгиева говори пред Euronews за състоянието на световната икономика на фона на ескалиращото търговско напрежение и избухването на нов конфликт с участието на Иран.

Понякога изглежда, че го казваме всеки път, но отново сме в ситуация с много непредсказуемост и рискове. Къде се намира световната икономика в момента?

Световната икономика показа забележителна устойчивост на шокове, и тази устойчивост продължава. Разбира се, търговската война има своите последици. Очакваме спад в глобалния растеж с половин процентен пункт – значителен. А сега сме свидетели и на новo непрежение в Близкия изток, което допълнително засилва несигурността и това е лошо за бизнеса. Разбира се, още по-лошо е за хората, засегнати от войната.

Относно ситуацията в Близкия изток – твърде рано ли е за МВФ да има икономическа оценка на възможните последици?

Засега виждаме относително ограничено въздействие върху района, където се водят военни действия. Но се наблюдава покачване на цената на петрола – в момента около 75 долара за барел. Не знаем колко дълго ще продължи този конфликт. Също така не знаем дали ще има разпространение извън засегнатите страни. Ако конфликтът остане ограничен и се намери път за преговори и прекратяване на сраженията, въздействието ще остане много слабо. Но ако продължи, особено ако засегне маршрутите за енергийни доставки, това може да има значително по-негативно влияние. Основното послание, което искам да предам, е следното: живеем в свят, по-податлив на шокове – свят на по-голяма несигурност. И в този свят страните трябва да работят усилено, за да бъдат по-устойчиви – да правят реформи у дома, които да укрепят икономиките им.

Искам да спомена още една страна, специално заради опасната ситуация там и възможните последствия – това е Украйна. Вече три години и половина сме след началото на пълномащабната инвазия от страна на Русия, което, разбира се, има огромно въздействие не само върху прогнозите и перспективите за Европа, но и в глобален мащаб.

Това е много трагична история – страна, която в момента насочва ресурсите си към войната, вместо към изграждането на икономиката си. Но също така това е история на забележителна сила. Силата на украинския народ е изключително впечатляваща. Работим с Украйна от много години. Имали сме предишни програми, но никоя не е била толкова успешна, колкото сегашната. В момента успешно завършваме осмия преглед на програмата. Реформите продължават. Стремежът към членство в Европейския съюз действа като магнит, както и международната подкрепа, която страната получава. До момента са поети ангажименти за икономическа помощ на стойност над 140 милиарда долара – значителна част от нея вече е предоставена на Украйна. Защо е възможно това? Защото Украйна си го заслужава. Това, което съм видяла като решимост от тяхна страна да си изпълнят задълженията, за да получат тази подкрепа, е просто невероятно. Ще ви дам едно число – Украйна събира около 35% от БВП под формата на данъци. Не познавам много страни, които не са във война и имат такъв рекорд. И го прави, защото ръководството на страната разбира, че за да получиш подкрепа, трябва и ти да си свършиш работата.

Г-жо Георгиева, вие сте от страна, която е близка до сърцето ми и която има специално място в Европа – България – какво е вашето мнение относно приемането на еврото и развитието там?

Има много добър напредък в България по пътя към присъединяването към еврозоната. Но искам да направя две уточнения. Първо – България де факто вече е в еврозоната. Може дори да се каже, че България е влязла в еврозоната преди тя да бъде създадена, защото през 1997 г. нашата валута беше вързана за германската марка, а през 1999 г. марката стана евро и ние преминахме към еврото. Сега официално ще бъдем част от еврозоната – ще имаме място на масата, където се взимат решения по отношение на паричната политика, засягаща България. Второ – предимствата за бизнеса и обикновените хора в България. Когато си част от еврозоната… това е разпознаваема валута, много по-лесно е за инвеститорите да планират, по-лесно е и за туристи да планират почивката си. А и самият сигнал, че имаме буфера на еврозоната, със сигурност ще подобри инвестиционния климат в България. Видяхме това наскоро в Хърватия – тласъкът, който получиха, се превърна в повечеработни места и повече възможности за хърватите. Очаквам да видим същото и в България.

Още един въпрос по тази тема – споменахте, че това улеснява планирането за инвеститори. А с оглед на настоящата ситуация – не само с тарифите и търговските спорове между САЩ и Европа, където постоянно се колебаем дали ще има тарифи или не, дали ще има сделка или не – тази непредсказуемост при митническата политика, понякога е трудно да се прецени дори ден напред какво ще стане. Как това влияе на глобално ниво?

Когато през април оценихме влошаването на перспективите за световната икономика, част от причината беше именно нарушаването на търговските потоци. Но основната причина беше несигурността. А несигурността означава какво? Инвеститорите не инвестират, потребителите не потребяват. Тази облачност от несигурност… се е вдигнала малко, защото сега има активни преговори – постигнато беше споразумение между САЩ и Китай, поне за обозримо бъдеще, има сделка и с Обединеното кралство. Това дава известно чувство за предвидимост и затова се намираме в малко по-добра позиция. Освен това много страни си казват: „Добре, тук имаме трудности, какво можем да направим, за да подобрим търговските си отношения с други партньори?“ В Европа например виждаме засилване на двустранни и многостранни търговски споразумения. Очаквам това да се превърне в основна характеристика на бъдещата глобална търговия, не само за Европа. Трябва също да мислим какъв е общият ефект от митата – дали страните ще ги запазят или ще ги намалят, или ще последват политиката на по-високи мита. Затова сега е важен момент Европа – като защитник на базирана на правила глобална икономика – да се издигне до лидерска роля и да гарантира, че се движим към свят, в който в крайна сметка нивото на митата и нетарифните бариери  вървят надолу.

Сподели: