Сърбия на практика вече се намира в предизборна обстановка, въпреки че дата за предсрочни парламентарни избори все още не е обявена. След повече от година масови студентски и граждански протести президентът Александър Вучич прие идеята за предсрочен вот, но продължава да отлага конкретиката. Според журналиста от БНТ Николай Кръстев, ситуацията в страната остава силно напрегната, а властите засилват натиска върху протестиращите чрез арести, уволнения и контрол над медиите – подход, който може да се окаже рисков за управляващите, особено при по-ранни избори.

Паралелно с вътрешното напрежение се задълбочава и конфликтът между Белград и Брюксел. Отказът на президента Вучич и на председателя на парламента Ана Бърнабич да се срещнат с делегация на Европейския парламент, както и подписването на съдебни реформи, ограничаващи специалната прокуратура, бяха остро критикувани от ЕС. По думите на Кръстев, Сърбия все по-трудно поддържа образа си на страна с европейска перспектива и рискува сериозна международна изолация.

Студентското движение, започнало след трагичния инцидент на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., постепенно еволюира от искания за разследване и прозрачност към ясна политическа цел – предсрочни избори и участие с граждански листи. Макар и предпазливи при обявяването на кандидати, младите хора вече се възприемат като реален фактор, способен да промени баланса, особено сред негласуващите и проевропейски настроените сърби.

Според анализаторите, Вучич може и да загуби изборите, но е възможен и друг сценарий – запазване на властта чрез преминаване на премиерския пост. На този фон външнополитическите проблеми, включително американските санкции срещу сръбската петролна компания и неуспешният баланс между Вашингтон, Москва и Брюксел, допълнително усложняват ситуацията. Всичко това прави предстоящия вот – когато и да бъде той – решаващ не само за управлението на Вучич, но и за посоката на Сърбия като държава.

Цялото интервю вижте във видеото.

Сподели: