Защо почти всички политически сили призоваха за повишаване на езиковата култура в Народното събрание?

Нов парламент – нови обещания. Защо почти всички политически сили призоваха за повишаване на езиковата културата и смислени дебати в пленарната зала? И възможно ли е това? Говорят езиковедите от Софийския университет проф. Владислав Миланов и д-р Антоанeта Начева.

Според проф. Миланов подобни призиви идват на фона на дълбока криза в публичното говорене: „общуването между нас като граждани и политиците… е в много тежка криза“. Той подчерта, че агресивният тон и разминаването между думи и действия са довели до сериозно недоверие в политическата система.

Експертите отбелязаха, че подобни обещания не се чуват за първи път и остава съмнението дали ще бъдат изпълнени. „Подобни призиви не чуваме за първи път… предстои да видим дали ще има разминаване между намерения и реалност“, заяви д-р Начева. Тя допълни, че част от апелите за по-добър тон идват именно от политически сили, които в миналото са демонстрирали „най-много примери за ниска езикова култура“.

В разговора бе подчертано, че проблемът не е само в стила, а и в съдържанието на политическата реч. Според Миланов тя често се движи „между обидата и манипулацията“, а клишетата и „нищоговоренето“ отдалечават гражданите. Като показателен пример бяха посочени и законопроекти с езикови грешки, което според него е „обидно“, тъй като става дума за официални документи на парламента.

Въпреки критиките, двамата езиковеди изразиха умерен оптимизъм, свързан с младите хора. По думите на д-р Начева студентите развиват критично мислене и са по-трудни за манипулация, а проф. Миланов подчерта, че те умеят да използват езика адекватно според контекста. „Общуването с млади хора… ни кара да гледаме на речта като най-силното оръжие“, обобщи той, като изрази надежда именно от политиците да започне положителната промяна.