Вяра, етика и образование: Експерти спорят за предложението да се изучава религия в училище

Задължително изучаване на религия в училище като мярка срещу агресията сред учениците, обмислят да въведат от „Прогресивна България“.

За и против новата реформа в образованието коментират в ефира на „Добро утро, Европа“ богословът Александър Тодоров и застъпникът за качествено образование Ирина Манушева.

Тодоров заяви, че „нуждата е въпиеща“ и аргументира предложението с необходимостта от повече нравствено възпитание. По думите му проектът предвижда „вътрешна избираемост“ между „религия – православие“, „религия – ислям“ и „етика и добродетели“, така че „да няма натрапване“ на обучение по религия.

Това е една от добрите практики, която съществува масово в държавите от Европейския съюз и ние просто заимстваме от тези добри практики и модели.

Александър Тодоров, богослов 

Ирина Манушева се обяви против въвеждането на подобен задължителен предмет. Според нея „мястото на това вече не е в училище“, а религиозните знания и сега присъстват в дисциплини като литература, история и философия. Манушева подчерта, че „училището е място за знания, а църквата – за вярване“, като предупреди, че разделянето на учениците в различни групи може да създаде предпоставки за противопоставяне между тях.

Църквата и училището са започнали да се разделят още през Просвещението и ние не можем да допуснем да се връщаме назад. Това по никакъв начин не може да помогне за решаването на проблемите, за които говори господин Тодоров, като агресията и възпитанието. Първо, възпитанието и моралът не са прерогатив на религията. Те са много важни. Училището несъмнено играе възпитателна роля, но това не може да става в рамките на един учебен час. Това трябва да стане чрез промяна на цялостната училищна култура, включително на отношенията в училище.

Ирина Манушева

В отговор Тодоров заяви, че предметът няма да изисква от учениците да изповядват определена вяра, а ще ги запознава с основни ценности и религиозна грамотност. „Няма да бъдат оценявани за тяхната вяра и няма да се иска от тях вяра“, каза той. Според него обучението ще представя примери за нравственост и саможертва, а „какво лошо има човек да бъде духовно просветен?“ По думите му въвеждането на предмета не противоречи на светския характер на образованието.

Хората нямат елементарно богопознание и познания за нравствения закон. Те учат физични, химични, биологични и математически закони. А защо да не се изучава и нравственият закон, даден от същия, Който е дал и природните закони? Защо да не се изучава? Очевидно на някого му пречи нравственият закон.

Александър Тодоров, богослов 

Спор възникна и по въпросите за преподавателите и практическото прилагане на идеята. Манушева изрази опасения, че разделянето на учениците по религиозен признак ще се отрази негативно на училищната среда и заяви, че „това ще ни струва много скъпо – не само в пари“. Тодоров отхвърли тези аргументи с думите „това категорично не е вярно“, като направи сравнение с изучаването на чужди езици, при което учениците също се обучават в отделни групи, без това да влияе на отношенията помежду им.

Целия разговор вижте във видеото.