Вирусолог: Рискът за масово разпространение на ебола извън засегнатите региони в Африка е нисък

Излиза ли извън контрол епидемията от ебола, която върлува в Конго и близо ли са учените до разработка на нова ваксина  срещу заразата? В ефира на „Добро утро, Европа“ гостува проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.

Световната здравна организация повиши риска от разпространение на ебола в Африка от „висок“ на „много висок“ заради огнището в Демократична република Конго. Според вирусолога проф. Радостина Александрова причината за тревогата е, че става дума за по-слабо познат щам – вирусът „Бундибуджо“, за който все още няма одобрена ваксина. „Това не е най-честият причинител на болестта ебола“, обясни тя. По думите ѝ диагностицирането вероятно е закъсняло, като вирусът може да се е разпространявал „седмици, според някои дори и повече“ преди да бъде разпознат.

Проф. Александрова отбеляза, че симптомите в началото лесно могат да бъдат объркани с други заболявания. „Тази висока температура, отпадналост, умора, болки в гърлото, в главата, в мускулите – те са типични за много други заболявания“, каза вирусологът. Допълнителен проблем е липсата на достатъчно PCR тестове и тежката ситуация в региона. „Това е една бедна държава с лоша инфраструктура и много сериозни конфликти“, посочи тя. Вече има случаи и в Уганда, а според нея рискът от разпространение в региона „продължава да бъде много висок“. В Европа са възможни внесени случаи, но засега Световната здравна организация оценява риска като нисък.

Рискът за разпространение на място продължава да бъде много висок. Що се отнася до това, дали може да излезе извън Африка – възможно е да има внесени случаи в Европа, каквито и досега е имало, основно на медицински специалисти, които са помагали при потушаването на огнищата в Африка.

По думите на проф. Александрова няма основание за паника, но обществото трябва да бъде добре информирано. „За излишна паника в никакъв случай не бива да говорим, но хората трябва да бъдат добре информирани“, заяви тя. Вирусологът предупреди, че подобни огнища трябва да бъдат овладявани бързо, защото „колкото по-дълго се разпространява един вирус, толкова по-голяма е вероятността той да мутира“. Според нея обявяването на извънредна ситуация не означава начало на нова пандемия, а опит да се мобилизира международна помощ.

Хантавирусът е известен с това, че предизвиква много драматични локални огнища, но както при ебола, така и при хантавирусите, възможността за много драматично разпространение е много ниска. Така че в момента това, което знаем е, че се проследяват случаите, които са били на кораба и които са били в контакт с тях. Инкубационният период на този вирус е доста дълъг. Той стига до 6-8 седмици, така че е възможно, но не е задължително в следващите дни и седмици да има нови случаи. По отношение на ебола там инкубационният период стига от 2 дена до 3 седмици.

Целия разговор вижте във видеото.