В Деня на храбростта: За подвизите на българските военни – преди и сега

Празникът на Българската армия е добър повод да се говори за промените в нея, които се случват, каза в „Добро утро, Европа“ анализаторът Руслан Трад. Тенденциите по света са парадите да намаляват, припомни той. 21. век трябва да донесе осъзнатост, че войните са деструктивен начин за осъществяване на външна политика, коментира историкът д-р Александър Стоянов.

Стоянов подчерта, че 6 май е „един от най-старите и тачени български празници“, който постепенно се утвърждава и като военен символ след Освобождението. Той припомни, че през 1937 г. денят е използван, за да се отбележи възстановяването на армията след ограниченията на Ньойски договор, когато „са проведени паради, които демонстрират възстановяването на българската военна сила“.

По темата за съвременната армия и сигурност анализаторът Руслан Трад акцентира върху нуждата от модернизация и по-ясна политическа воля. „Кадровият ни потенциал е голям… имаме много добри специалисти“, отбеляза той, но добави, че основният проблем остава остарялото въоръжение и бавните решения. В контекста на нарастващите разходи за отбрана в Европа, според него „това ще продължи вероятно следващото десетилетие“, като България има шанс да се позиционира по-активно в регионалната и съюзническата сигурност, включително чрез нови технологии и обучение на млади кадри.

В разговора бе засегната и по-широката тема за войните и обществените нагласи. Стоянов подчерта, че „хората никога не са спирали да воюват“, а илюзията за траен мир след Студената война е подвеждаща. Той предупреди, че „трудните въпроси никога нямат лесни отговори“ и критикува склонността на обществата да се доверяват на популистки лидери. Като положителен исторически пример бе посочен План „Маршал“, описан като „най-великото стратегическо решение… без да бъде изстрелян нито един куршум“, показващ силата на икономиката и сътрудничеството пред военните конфликти.