Трио „Атанасов“ | Арт и Факти
В град Со камерната музика има свой дом. Фестивалът „Шубертиадата в Со“ събира публика и музиканти в кметството – пространство, където звукът се превръща в диалог. В центъра му е Трио „Атанасов“: Персевал Жил, Сара Сюлтан и Пиер-Калоян Атанасов.
„Всичко започна почти на шега. Персевал беше приел покана за концерт на клавирно трио, без изобщо да има челист или пианист зад гърба си. В началото изобщо не мислехме, че ще е нещо трайно – трябваше да бъде просто един концерт. В крайна сметка обаче открихме такова удоволствие в това да свирим заедно, имахме толкова общи идеи и сходен усет към музиката, че просто се запитахме: „Защо да не продължим?“. И така започнахме да се явяваме на конкурс след конкурс“, връща се в началото виолончелистката Сара Сюлтан.
Тази „случайност“ се превръща в дългогодишно партньорство и успешна международна кариера, продължава Пиер-Калоян Атанасов – артистичен директор на фестивала и пианист в Трио „Атанасов“. А цигуларят Персевал Жил допълва, че камерната музика ни учи да слушаме и че идеите не се противопоставят, а се допълват.
Фестивалът в Со вече седем години създава именно такава среда за споделяне, подкрепена от местната общност. Това потвърждават пред кореспондента ни в Париж Йорданка Костадинова и Филип Лоран – кмет на Со.
„Со винаги е имал интензивен културен живот – това е част от нашата идентичност. Преди вече седем години, заедно с Елизабет Атанасов и семейство Атанасов, създадохме фестивала „Шубертиада в Со“. Организираме по шест-седем концерта годишно пред една изключително вярна публика, която, разбира се, постепенно се обновява. Имаме и нови слушатели, тъй като „Шубертиадата в Со“ вече си изгради наистина добра репутация.“
А връзката с България е естествена част от историята на триото и неговия емоционален свят. За нея разказва едно семейство – французойката Елизабет Атанасов, основател на фестивала „Шубертиадата в Со“, и кларинетистът Койчо Атанасов. Общата им съдба е неразривно свързана с нотния лист, но и с България.
„И чрез музиката мисля, че няма граница, няма граница. И това е най-важното, нали? Ние сме всички хора, различни човеци, обаче чрез музиката сме, според мен, едно – едно единство“, усмихва се Елизабет.
Съпругът ѝ споделя радостта си, че една французойка е заобичала толкова силно България.
