В „Станция Европейски съюз“ говорим за европейския път на Република Северна Македония, която е изправена пред исторически избор – реформи или трайна изолация. Докладчикът за страната в Европейския парламент Томас Вайц предупреди в специално интервю за Euronews Bulgarua, че Скопие има шанс за членство до края на този мандат на Европейската комисия, само ако спре да отлага конституционните промени за вписване на българите сред официално признатите държавотворни народи в страната. Има ли политическа воля за независимо правосъдие и защо 47 милиона евро европейска помощ могат да подминат съседката ни?

Интервюто е проведено на 10 март 2026 г. в Страсбург, по време на пленарната сесия на Европейския парламент.


Г-н Вайц, като докладчик за Северна Македония, какво е Вашето послание към правителството в Скопие, което продължава да отлага включването на българите в конституцията си?

Включването на малцинствата, на допълнителни малцинства в конституцията, е необходима стъпка, за да можем най-накрая да започнем преговори.

Това е условие, без което преговорите наистина не могат да продължат.

Точно така, точно така. И виждаме някои положителни стъпки, знаете, има план за действие по въпросите на малцинствата, така че има някакво развитие, но правителството трябва да осъществи реформите, в противен случай не можем да се ангажираме с действителните преговори.

В последните си изявления подчертавате, че диалогът трябва да бъде конструктивен, но това може ли да се случи с държава, която публично и остро критикува съседните си страни като България и Гърция, и не само това, но критикува и ЕС?

Вижте, взаимното уважение между нашите страни е основата на нашето сътрудничество в Европейския съюз. И това важи за всички страни в Европейския съюз, но също и за всички кандидатки, които искат да станат членки на Европейския съюз. Това е общ интерес, поради който правим това, което правим. Това е разбирането, че само заедно, особено в тези геополитически времена, само заедно като европейски народи, сме в състояние да защитим нашия европейски начин на живот, нашите европейски ценности. И това важи за всички правителства, както и за правителството на Северна Македония. А през последната година не видяхме никакъв напредък, никакви реформи. И не става въпрос само за започване на преговори, а и за програмата за реформи, за плана за растеж. Ако страната не осъществи необходимите реформи, 47 милиона евро няма да отидат в нея, а в съседните държави.

Добре, но предвид реториката и политиката на Северна Македония, може ли страната да се счита за надежден партньор на ЕС?

Залагам на добрите отношения между целия регион и Европейския съюз. Забелязвам различни тенденции в страната. Ако погледнем на въпроса от практическа гледна точка, между България и Северна Македония има споразумение за Коридор номер 8. Коридор номер 8 е много важен и за НАТО, за сигурността на региона. Така че на това практическо ниво виждам и някои положителни стъпки. И мисля, че именно на тези положителни стъпки трябва да обърнем колкото се може повече внимание. Защото само като се приближаваме един към друг, като си подаваме ръка, можем да вървим напред.

Както посочвате в докладите си, корупцията остава хроничен проблем за Северна Македония. Свободата на медиите също, а е един от ключовите критерии на ЕС за членство. Кои са основните реформи, които Скопие все още трябва да осъществи, за да отбележи напредък в преговорите за присъединяване към ЕС?

Най-важните реформи за присъединяването към ЕС, но и за самата страна, са всички реформи в областта на правовата държава, борбата с корупцията, гарантирането на независими съдебни системи, които осигуряват правосъдие за гражданите, но и за бизнеса. Също така и за развитието на страната. Без Европейския съюз, ако нямате подходящ статут на правова държава, няма да привлечете чуждестранни инвеститори, които да инвестират във вашата страна. Така че това е ключов въпрос. И да, корупцията е рак в нашите общества, а също и в Европейския съюз. И в моята собствена държава все още се борим с корупцията. Въпросът е дали имаме институции, дали имаме законодателство, дали имаме власти, които са способни и желаят и имат политическото пространство за действие, за да се борят с корупцията, или не. И все още трябва да видим подобрения в тази посока и от страна на Северна Македония и северномакедонското правителство. Това също е ясно посочено в доклада.

Лидерите в Скопие често споменават възможността за предоговаряне на преговорната рамка. Има ли, теоретично, такава възможност?

Защитата на малцинствата и правото на самоопределение, както и на културно самоизразяване, са част от основните европейски ценности. Това е предварително условие, това са критериите от Копенхаген. Всяка страна кандидатка, всяка страна, която кандидатства за присъединяване, трябва да изпълни тези изисквания. И това няма да се промени. Така че не само от моя гледна точка въпросът не подлежи на преговори, но това чувам и от Съвета, и от Комисията. Това е нещо, което страната трябва да направи – да включи допълнителни малцинства в конституцията и да гарантира правото на самоопределение и културно изразяване. Това е изискване на Европейския съюз. Това е предварително условие и трябва да бъде изпълнено. В противен случай, без конституционна поправка, няма да започнем преговори.

Отделянето на Северна Македония от Албания по пътя към Европейския съюз вече е факт. Колко голям е рискът Северна Македония да остане трайно изолирана, ако политическият елит там продължи да залага на националистична реторика вместо на реформи, както споменахте?

Това, което е положително, което аз виждам като положително, е, че има заявка, че през следващата година няма да има избори. Има и заявка, че правителството на Северна Македония е готово да ускори усилията си по отношение на реформите. Това е положително. Разграничаването между двете страни следва принципа на заслугите. Албания напредва много бързо, особено що се отнася до законодателството. По отношение на прилагането на практика, все още трябва да видим повече на място. Но по отношение на законодателството за провеждане на реформите Албания е изключително бърза и не бива да спираме една страна, защото другата не напредва. Надявам се също, че присъединяването на Албания или големите шансове за присъединяване на Албания също дават стимул на политическата сцена в Северна Македония. Виждам това сред хората – откакто започна разграничаването, подкрепата за Европейския съюз в Северна Македония нараства. И се надявам правителството да се вслушва в гражданите си. Това е, което хората искат. И те не го искат толкова заради един или друг политически или идеологически аргумент, а основно заради върховенството на закона, сигурността, както и икономическото развитие, въпросите от всекидневния живот. Ще имат ли работа децата ми? Има ли детска градина? Има ли инфраструктура? Има ли болница? Това са въпросите, които всъщност са важни за хората, и те разбират, че в рамките на Европейския съюз има по-големи шансове да получат повече от това.

Смятате ли, че това забавяне за Скопие ще подейства като студен душ за политиците в Северна Македония или точно обратното? Ще ги тласне към евроскептицизъм и към Русия и Сърбия.

Виждам разбиране в правителството, че Европейският съюз е бил до тях вчера, подкрепя ги и днес и е готов да ги подкрепя и утре. Има прозорец за възможност за всички страни от Западните Балкани по отношение на присъединяването, защото геополитическата ситуация показва много ясно, че само ако обединим силите си, всички може да бъдем в безопасност, включително и по отношение на политиката за сигурност, и това създава значителна инерция, както за страните от Западните Балкани, но също и тук, в Европейския съюз. Не виждам нито една страна, нито една държава-членка, която да е категорично против разширяването. Всички държави-членки по принцип подкрепят разширяването и това наистина е възможност. И ако правителството в Северна Македония не се възползва от тази възможност, се опасявам, че ще разочарова голяма част от населението си.

В Западните Балкани се наблюдава руско влияние. Какви конкретни мерки трябва да предприеме ЕС, за да го ограничи?

За съжаление, във всички наши страни има руско влияние, но не само руско – има и китайско, и турско. Има много региони и държави по света, които биха искали да отслабят Европейския съюз, а също така има и много държави по света, които биха искали да попречат на разширяването на Европейския съюз, включително и чрез държавите от Западните Балкани. Трябва да сме наясно с това. Подкрепяме всички тези държави в борбата им срещу фалшивите новини, както и срещу злонамереното влияние в медиите. Освен това в моя доклад ясно се посочва, че свободата на медиите и независимостта на медиите са основна предпоставка, основно условие за присъединяване към Европейския съюз. Това е много ясно. Какво да кажа? Мога само да призова правителството да разбере, че ситуацията в момента е много благоприятна по отношение на присъединяването. Ако не се възползват от тази възможност, много съжалявам за страната и за нейното население.

Нека се върнем към доклада ни за Северна Македония. Крайният срок за внасяне на официални изменения към проекта на доклада наскоро изтече. Над какви компромисни изменения се работи в момента?

Все още не сме провели първия кръг от преговори, така че тепърва ще подготвям компромисни предложения. Първоначалният проект на доклада е доста малък, т.е. доста кратък, но това се дължи на правните изисквания тук, в Парламента. Мога да използвам само 7 500 думи, така че първият проект е само скелет на окончателния доклад. Преговорите започват сега. Радвам се да работя с всички членове на Европейския парламент, които са проевропейски и продемократични. Ще се опитам да включа техните гледни точки, за да се получи максимално балансиран доклад, защото това е моята роля – да дам сериозна оценка на ситуацията в страната, но и да отразя различните гледни точки на различните политически групи, фракции и членове на Европейския парламент. Надявам се, че накрая ще имаме доклад, който отразява ситуацията на място, който отразява готовността на Европейския съюз да подкрепи страната и който също така отразява положителните тенденции, които наблюдаваме.

И последният въпрос, ще Ви помоля за кратък отговор. Гледайки напред, кога реалистично Северна Македония ще се присъедини към ЕС?

Ако Северна Македония се ангажира, сериозно се ангажира, с реформи – и като вземем предвид, че страната е кандидатка вече повече от 20 години, тя вече е направила някои стъпки, които други страни тепърва трябва да направят, като Босна или Сърбия. Така че, ако наистина се ангажира със сериозни реформи, все още би имала известен шанс да се присъедини към клуба на Албания и Черна гора за присъединяване, през този мандат на Европейския парламент. 

За съжаление, засега не виждам да са предприети необходимите реформи. Към този момент не виждам политическа воля от страна на правителството да се ангажира, да се ангажира сериозно, особено що се отнася до върховенството на закона и независимостта на правосъдието. Но аз съм там, за да подкрепям, там съм, за да помогна на региона да върви напред, така че няма да се откажа.

Сподели: