Свободата преди и днес – как се променят ценностите на българина?

Отбелязваме 148 години от Освобождението на България. За битките и победата, историята и съвремието, идеалите и ценностите и за хората зад всички тях – разговаряме със социалния антрополог Харалан Александров и проф. Щелиян Щерионов, зам.-председател на БАН.

Повод за разговора стана проучване на „Тренд“, според което българите се обединяват най-вече около традициите, историята и езика, докато религията е фактор за едва 18%. Според Александров, това са „стожерите на националната идентичност“, около които се изгражда модерната нация. Той подчерта, че Освободителната война е ключов момент, в който „имперският интерес на Русия съвпада щастливо с интереса на българското общество да установи своя национална държава“.

По думите му, процесът на разделение не е само български феномен, а част от по-широка криза на либералната глобализация. „Оказа се, че щастливата либерална глобализация и краят на историята не се състояха“, заяви Александров. В условията на несигурен свят хората все по-често търсят опора в миналото и в основания за национална гордост. „Най-устойчивото нещо, с което разполагаме в несигурния свят, е националната държава“, посочи той, предупреждавайки, че липсата на стабилни институции и продължителната политическа криза ерозират доверието в държавността.

В този контекст проф. Щерионов обяви инициативата на Българската академия на науките да поеме лидерството в подготовката на честванията на 150-годишнината от Априлското въстание чрез създаване на академичен организационен комитет. „Българската академия на науките изпълнява и този тип свои функции“, подчерта той. Като повод за национална гордост днес професорът изтъкна свободата: „Нашият повод за гордост е, че сме свободни и можем да дадем всичко от себе си за просперитета на страната.“ И двамата гости завършиха с умерен оптимизъм – с вярата, че българите имат „инстинкт за самосъхранение“ и ще намерят път към стабилизация и общностно единение.