Спомен за Дейвид Хокни: Художникът, който ни научи, че светът е по-цветен, отколкото мислим| Арт и Факти

Преди дни светът на изкуството загуби един от своите великани. Дейвид Хокни — художникът, превърнал цвета в манифест и иновацията в начин на живот — почина на 88-годишна възраст в дома си в Лондон, по-малко от месец преди да навърши 89. Зад него остава наследство от седем десетилетия изкуство, което завинаги промени начина, по който виждаме света.

Роден в индустриалния Брадфорд на северна Англия, Хокни рано разбира, че иска нещо различно. Кралският колеж по изкуствата в Лондон го забелязва още преди да е завършил. А галеристът Джон КАсмин го въвежда в артистичния елит на Лондон на едва 24 години.

Но истинското му призвание беше там, където слънцето никога не залязва- Калифорния. Залетите от слънце предградия на Лос Анджелис, блестящите басейни, плоските опростени фигури — всичко това се превърща в негов подпис. Картини, разпознаваеми от пръв поглед по целия свят. Самият Хокни споделя, чеЛондон има много мрачни кътчета, но в Лос Анджелис никога не намира нещо мрачно.

Дейвид Хокни е един от най-популярните и високо оценени британски художници на своето поколение, чиито творби се продават на аукциони за рекордни суми. За изкуствоведката Естел ЛОвет той завинаги ще бъде икона. 

Дейвид Хокни със сигурност е един от най-обичаните художници в страната, един от най-влиятелните британски творци, променили хода на историята на визуалното изкуство оттук до Америка. Не само художник, не само фотограф, но и сценограф. Той промени начина, по който гледаме на света.

Естел Ловет, изкуствовед

С характерните си кръгли очила и изрусена коса, Хокни беше добре позната фигура в бурните британски и американски арт среди на 60-те — още преди да навърши 30 години. Картините му са също толкова характерни. Много от тях създават приказен свят от светлинни мотиви, отразяващи се във водата и прозорците, а човешките фигури — изобразени като плоски, опростени форми.

Хокни обаче не се ограничава само с рисуването и живописта. Той създава костюми и сценография за театъра и операта — включително за прочутата постановка на „Тристан и Изолда“, представена за първи път през 1987 г. в Операта в Лос Анджелис. Занимаваше се също с графика, фотоколажи и видео.

А когато светът откри iPad-а — той се превърна в любимото му средство за работа до края на живота му.

Той е бил пионер в различни технологии — работейки с фотография, с iPad-и, с имерсивни преживявания. Наистина се е опитвал да извлече максимума от това, което светът може да предложи — както по отношение на темите, така и на инструментите, с които създава изкуство.

Крейг Ашли, Университет в Ковънтри

През 2018 г. неговата картина „Портрет на художник — Басейн с две фигури“ от 1972 г. бе продадена на „Кристис“ за над 90 млн. долара— рекорд за жив художник по това време.

Но Хокни никога не рисува за рекорди. Разказва, че в момента, в който за първи път е продал картини, за да си изкарва прехраната- се е почуствал богат.

Но Хокни рисува не само Америка. Той увековечава родителите си в няколко портрета. А „Г-н и г-жа Кларк и Пърси“ — двойна картина от 1971 г., изобразяваща двама приятели и котката им — се класира на 5-то място в анкетата на BBC и Националната галерия в Лондон за най-великите картини във Великобритания. Единственото произведение на жив художник в топ 10.

Влиянията му са многообразни — от ренесансовите портретисти и сатиричните рисунки на Уилям Хогарт, през пейзажите на Търнър и кубизма на Пикасо, до американския поп-арт на XX век. Подобно на Анди Уорхол с неговите кутии „Брило“ и консерви „Кембъл“, Хокни също включва образи от ежедневието — като кутията на британския чай „Тифу“ в картината му от 1961г. – „Картина на чай в илюзионистичен стил.“

През 1964г. той споделя пред „Ню Йорк Таймс“, че го привлича разцъфващата поп-арт сцена в Ню Йорк— но не е сигурен дали е част от нея.

Хокни обаче не принадлежи само на едно място. Когато Калифорания каза всичко, което имаше да каже, той се върна към гористите хълмове на Йоркшир, към полетата на Нормандия, към корените си. И откри там нещо, което светът на очакваше – нов Хокни – по-смел и по-цветен от всякога.

 Изложбата в галерия „Тейт Британия“ в Лондон през 2017г. беше посетена от половин милион души. После се премести в „Помпиду“ в Париж и в „Метрополитън“ в Ню Йорк.

До самия край той не спира. По време на Ковид пандемията изпраща на приятелите си пролетни рисунки от iPad — и едно послание, изписано по-късно с неонови букви върху Фондация „Луи Вютон“ в Париж: „Не забравяйте, че пролетта не може да бъде отменена.“

Дори след смъртта му най-голямото наследство, което ще остави, е фактът, че творбите му ще продължат да бъдат показвани. И винаги, когато има изложба на Хокни, билетите се изчерпват — защото хората го обожават. И мисля, че това ще продължи дълго след смъртта му.

Табиш Хан, изкуствовед

Непокаял се пушач до последно, бунтар по природа, новатор по призвание. Хокни претърпява лек инсулт през 2012г. Слухът му се влошава в последните години. Той обаче никога не спира да работи.

Той живееше с изкуството, обичаше изкуството, дишаше изкуство, пушеше изкуство.

Естел Ловет, изкуствовед

Дейвид Хокни- художникът, който ни научи, че светът е по-цветен, отколкото мислим — само трябва да имаме очи да го видим.