Социални мерки или финансова дисциплина: Ваня Григорова и Михаил Кръстев коментират проектобюджет 2026
Заплати, пенсии и данъци. Кой печели и кой губи от новия държавен бюджет?
В студиото на „Добро утро, Европа“ коментират независимият общински съветник Ваня Григорова и председателят на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.
Проектобюджетът за 2026 г. предизвика остър спор между гостите в студиото. Ваня Григорова защити тезата, че бюджетният дефицит не може да бъде преодолян без промени в осигурителната система. Според нея държавата не предприема достатъчно решителни мерки за увеличаване на приходите в НОИ и вместо това насочва усилията си към съкращения в администрацията.
Няма как да очакваме този бюджет за 2026, който е от средата на годината да компенсира натрупани 5-6 години назад дефицити и структурните промени, които са направили те вследствие на политиките, които са заложили. Не е възможно, а за съжаление и не виждам достатъчен кураж в „Прогресивна България“, така че да сложи генерално край на този тренд и да започне да го променя, защото това означава да премахне максималния осигурителен доход.
Ваня Григорова
Според Кръстев финансовата рамка е отражение на натрупани проблеми през последните години и опит за връщане към по-реалистично бюджетиране. „Виждаме връщане към реалността“, заяви той и допълни, че „реалността е доста притеснителна“ заради рекордния дефицит още в първите месеци на годината.
Трябва да видим ограничаване на разходната част и оптимизиране на основните пера, които представляват тежест за бюджета. Беше споменат бюджетът на НОИ. Нека бъде направен качествен преглед и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нека бъдат преразгледани всички проблемни зони в публичните финанси, за които политиците говорят през последните години, така че да се постигне оптимизация, която да донесе по-голяма добавена стойност за българските граждани.
Михаил Кръстев
Григорова постави акцент върху дефицита във фонд „Пенсии“ и начина, по който се формират приходите в системата. По думите ѝ „най-големият дефицит е във фонд „Пенсии“, а натрупаните проблеми са резултат от политики, провеждани в продължение на години. Тя подчерта, че „проблемът е, че не се генерират приходи, така че тя да се изплаща“, визирайки увеличените пенсионни разходи. Според нея „максималният осигурителен доход е проблемът“ и именно там се губят значителни средства за бюджета.
Спор предизвика и заложеното ограничаване на административните разходи. Кръстев защити необходимостта от оптимизация, като заяви, че „трябва да видим ограничаване на разходната част“ и „оптимизиране на основните пера, които представляват тежест за бюджета“. Според него ръководителите на институциите трябва да намерят начин да намалят разходите, без да нарушават работата на системите. Григорова обаче предупреди, че подобен подход може да доведе до сериозни затруднения в работата на държавните структури и заяви: „Това ще доведе до блокиране на държавните институции.“
В края на разговора двамата гости се обединиха около необходимостта от по-дълбоки промени в публичните финанси, макар и да предложиха различни решения. Григорова настоя за мерки срещу сивата икономика и заяви, че „пет милиарда лева не влизат в бюджета“. По думите ѝ премахването на максималния осигурителен доход и преразглеждането на задължителните частни пенсионни фондове биха могли значително да подобрят състоянието на пенсионната система.
Управляващите се опитват да посегнат на собствените си структури, но не правят опит да затворят дупките чрез премахване на максималния осигурителен доход и на задължителните частни пенсионни фондове, откъдето всяка година изтичат милиарди и половина евро. Тези средства биха намалили драстично дефицита на НОИ. Признавам, че за това са нужни малко повече смелост и повече управленска воля.
Ваня Григорова
От своя страна Кръстев подчерта, че настоящият бюджет няма как сам да реши натрупаните проблеми и предупреди: „Проблемите няма да бъдат решени в бюджет 2026, но вече за 2027 нямаме оправдание да не направим необходимите реформи.“
Целия разговор вижте във видеото.
