Мексиканският писател Давид Тоскана представи най-новия си роман „Сляпата армия“ – книга, вдъхновена от съдбата на ослепените войници на цар Самуил след битката при Ключ. В разговор, превеждан от Милена Маринкова, авторът разказа, че интересът му към темата идва от заниманията му със средновековна история и от срещата с българската литература. „Открих великолепния роман на Димитър Талев за цар Самуил. Романът завършва именно когато цар Самуил умира, след като вижда своята ослепена армия. Аз исках да разкажа историята оттам нататък“, сподели Тоскана.

Писателят подчерта, че книгата му не е исторически роман в традиционния смисъл, а литературно размишление върху слепотата, паметта и човешката съдба. „Не се стремя да създавам история. По-скоро размишлявам върху едно историческо събитие“, каза той. В романа ослепените войници се завръщат към предишния си живот – ковач, хлебар, свинар – но вече белязани завинаги от преживяното. Според автора именно липсата на исторически сведения за съдбата им отваря пространство за въображението и легендата.

В разговора Тоскана прави и паралел със съвременността, като отбелязва, че романът се чете различно в различни исторически моменти. Той даде пример с протестите в Чили, при които демонстранти губят зрението си след стрелба с гумени патрони. „В Чили романът се чете като алегория на това, което се случи там“, посочи писателят. По думите му литературата винаги се пречупва през настоящето: „Не е едно и също да се чете за Троя през 1940 година и днес.“

Авторът коментира и темата за слепотата в съвременния свят, като подчерта огромната роля на визуалното в днешната култура. „Преди хиляда години окото не е имало толкова важна роля. Днес по-голямата част от информацията идва именно чрез зрението“, каза той. В края на интервюто Тоскана признава, че един от героите в романа съжалява, че никой не е записал историята на ослепените войници. „Литературата позволява да дадем ход на въображението“, обобщи писателят.

Сподели: