На около тридесет километра от Париж, в малкия град Монфор-л’Амори, се намира домът на един от най-големите френски композитори на XX век – Морис Равел. Тук, в къщата, която той нарича Белведерe – „красивата гледка“ – са създадени някои от неговите най-знакови произведения: Болеро, Детето и вълшебствата, Циганка, Концертът за пиано в сол мажор. Но в този дом Равел ще създаде не само музика, а и малък свят – истинска симфония от цветове, симетрия и детайли.

Нашият кореспондент Йорданка Костадинова ни кани да надникнем в този необикновен дом – малък по размер, но огромен по дух и вдъхновение. В разходката спътник ни е Ан Мийон, уредник на музея-дом.

„След войната Морис Равел е като сирак…Той губи майка си през 1917 г., а семейният апартамент трябва да бъде освободен. Търси място, където да пише, и през 1921 г. избира тази къща – достатъчно далеч от Париж, за да работи спокойно, но и достатъчно близо, за да вземе влака и да се среща с приятелите си в джаз клубовете. Това е неговият дом на вдъхновението и убежището между турнетата,“ разказва Ан.

Тя ни води из кътчетата на дома, разкривайки интересни моменти от живота на великия композитор. От нея научаваме, че както създава своите произведения, така той проектира и своята градината – с изящество, ред и японско вдъхновение: „Той сам е проектирал стъпалата, пътеките, дори мястото на бонзай дърветата. Виждаме същата концентрация и търсене на баланс, каквито откриваме и в музиката му.“

„Моето ателие е природата“ – казвал той. И още: „Работя, когато вървя.“ Ще видим в коя стая Равел композира Болеро, Детето и вълшебствата, Циганка и Две концерта за пиано. Ще се спрем при предметите, които е обичал. И ще се запознаем с някои от неговите ексцентричности: „Дори чашите му бяха пробити – никой не знае защо, но това много го забавлявало. Доста забавно е — кафето е изчезнало,“ обяснява Ан Мийон.

А ние се убеждаваме, че и днес къщата Белведере е музей, който пази не само вещите, но и духа на Морис Равел.

Сподели: