От Euronews България

Публикувано на 20/07/2025 - 15:07

Съкровищата на НДК – каним ви на разходка, за да ви покажем какви произведения на изкуството криe Дворецът; в Париж ще ви заведем на площада на най-стария мост, който вече носи името „Кристо и Жан-Клод“; от древния Авиньон ще ви разкажем как веднъж годишно градът съблича тишината на каменните си улици и облича костюма на световната театрална сцена; в Лондон ще погледнем на света през очите на детските герои на художника Йошитомо Нара и защото – какво е лято без шапка? – ще чуем от топ дизайнера Ирина Сардарева за новите тенденции и старите, но златни модели и ще мерим най-актуалните с усмивка.

АРТ

Бронзово слънце с диаметър около 7 метра и житни класове за лъчи. Скулптурата на Георги Чапкънов отдавна е един от най-разпознаваемите символи на НДК. И ако тази творба е първото – видно от далече – произведение на изкуството от Двореца, какви съкровища може да се крият в недрата му? За да проверим, тръгваме на разходка от първия етаж нагоре.

Още на влизане през централния вход виждаш позлатената статуя „Възраждане“, наричана още “Майка България”, дело на скулптора Димитър Бойков. В зала 6 на все още кота 0 откриваме монументално произведение от акад. Светлин Русев, а маркетинг директорът на НДК Иво Чифлички ни обяснява как се е създавала и тази, а и останалите творби в Двореца още докато той е бил в период на строителство: „Одобрените автори са се запознвали много добре с пространствата, в които ще работят, за да могат да изграждат композициите си именно допълвайки и интегрирайки се към интериора на тези пространства”.

Зала 7 на петия етаж ни посреща друго монументално пано. „Седем на десет е неговата големина и е от скритите съкровища на Двореца. Автор е Христо Стефанов.Той е известен с това, че винаги вкарва множество емблематични исторически фигури в своите произведения, както може да се види тук – повече от 50 са – но най-интересното е, че тук присъства образът на Людмила Живкова, нарисуван след нейната кончина, което е прецеднбт в историята, защото не е наложена по партийна линия”, разказва изкуствоведът на НДК Мария-Магдалена Петрова. 

На около 40 метра е най-високият балкон и един от осемте – на НДК. В първите два опознавателни тура сред съкровищата си, които НДК пусна пилотно за любопитните през юни и юли, това място е панорамната гледна точка, обяснява арх. Мирослав Кръстев. “Ние искаме да покажем от една страна ценностите на самата сграда, които са свързани първо с урбаничестично-архитекрурния синтез – как тя работи с околната среда, и след това архитектурно-художествения синтез – как тя работи с произведенията вътре. И се получава една магия – че чрез сградата, като медиатор, дори произведенията отвътре могат да говорят с околната среда. Това го преподаваме на студентите в Университета и всички би трябвало да можем да го усетим като ценност – убеден е архитектът.

Скритите съкровища на Двореца от септември ще бъдат включени във вече редовни опознавателни обиколки, а в „Арт и Факти“ може да ги гледате от минута 01:05.

ФАКТ

Той е в сърцето на Париж. На място, което свързва двата бряга на Сена. А в центъра му е статуята на крал Анри 4-ти. Площадът на моста „Пон Ньоф“ от този юли носи името „Кристо и Жан-клод“.

Инициативата за преименуването на „Плас дьо Пон Ньоф“ е на кмета на френската столица Ан Идалго. А решението, взето единодушно – на местната власт. И като във филм, зад този факт има дълга и романтична история, чието начало е през 1958 година. Точно тогава Париж среща Христо Явашев с Жан-Клод. В най-романтичния град започва и техният общ живот – и като двойка, и като артистичен тандем. В огледалната на запознанството им година – 1985-та – Кристо и Жан Клод опаковат Пон Ньоф и той става едно от емблематичните им произведения, може да гледате от минута 9:24.

Мостът, обратно на името си – в превод Нов мост – е най-старият в Париж. Строителството му, започнало по времето на Анри Трети, приключва при следващия владетел – крал Анри Четвърти. И вече, когато туристите застанат до статуята му над Сена, ще отбелязват, че са били на моста „Кристо и Жан-Клод“.

ПАРИЖ АРТ

Aвиньон-град на папи, но и на поети. Тук всяко лято се случва чудо : думите оживяват, маските проговарят, а публиката – стояща или просълзена – става част от спектакъла. В следващите минути ви отвеждаме в сърцето на един фестивал, който не просто представя театър – той со сътворява. Фестивалът в Авиньон, разделен на официална програма „In“ и алтернативна програма „Off“, е средище за срещи, открития и дебати; място, където историята на театъра се преплита с неговото бъдеще. Тази година нашият кореспондент в Париж Ъорданка Костадинова имаше възможността да разговаря с ключови фигури, които движат фестивала и дават глас на неговите участници. 

Харолд Давид. председател на Фестивал Авиньон OFF: „Първото предизвикателство беше да синхронизираме датите на фестивалите, така че двете събития да започват заедно и да завършват заедно, и да говорим за фестивалите в Авиньон, а не за единия в сравнение или в конкуренция с другия, а напълно да разглеждаме двете събития като допълващи се едно друго. Разбира се, OFF никога няма да може да има публичните мисии, които има IN. По същия начин, IN никога няма да може да се замести на невероятния пазар, който представлява OFF като национален и международен пазар на сценичните изкуства. И това е малко като в Кан, бих казал. Голямата разлика обаче, която, разбира се, бих направил между Кан и Авиньон, е, че в Кан имате филмов пазар, който е изключително професионален“.

Лоран Дона – директор на Гимназия Фредерик Мистрал и създател на FIL: „FIL цели да създаде връзка между фестивални градове, между млади хора от целия свят, около теми, свързани с изкуство, култура и език, с посланието да се осмелят – да практикуват изкуство и да използват чужд език. Тази година имахме участници от пет държави: Мароко, България, Португалия, Белгия и Франция – около сто млади души, напълно отдадени на идеята за обмен.

Александър Чобанов, режисьор: „За мен Фестивалът в Авиньон е сбъдната мечта. Тук идват професионалисти – купувачи, журналисти от всякакви страни. „Пазарът“ се случва точно тук.

Приска Лона – актриса: „Да играеш в Авиньон е едновременно предизвикателство и привилегия. Интензитетът е огромен, но енергията е невероятна. 

Кои са пиесите, които представят българските участници, какво още те и директорите на фестивала споделиха пред нашата камера от минута 11:12.

ЦВЯТ

А сега ви водим в приказното ателие за шапки на Ирина Сардарева. Вече 35 години тя изработва ръчно моделите си с внимателно подбрани материали и грижа към детайла. “Обичам това, което правя. Нямам някакъв ред, само, че трябва да изработим лятна и зимна колекци и ходим на две изложби – една във Франция и една в Германия. Тези конкурси са невероятни, защото никой не се крие, не скрива украсите или нещо, точно обратното – казват: „Виж научих това ново нещо!”

Тенденциите се менят всеки сезон, но какви са те за това лято? “Черното и бялото са много актуални. Лилавото и розовото също. Цикламата е също добре дошла, нали ярки цветове. Сините цветове също са много силни. А една шапка винаги променя човека, дори и движението му, категорична е Ирина.

“В България шапката е била забранена пре 1946-та година, когато излиза закон за незаконно забогатяване, в който са били включени депутати, банкери, златари, шапкари и кожари. Всичко това е било буржоазно зло. А по това време в София е имало 18, в Русе 35, Варна 13 ателиета само за дамски шапки. Отделно за мъжки шапки, отделно каскетджийници. Така че вече 35 години се опитвам да върна този европейски вид на българина, като когато не се срамуваше от шапката”.

Освен конвенционалните модели, в ателието на Ирина Сардарева се раждат и по-специални. Някои са пропътували хиляди километри, за да украсят едни от най-известните световни събития: организираните от великобританското кралско семейство брънчове и балове, фестивалът в Кан, сцените на театрални спектакли и модни ревюта. Подходящи аксесоари за такива събития са не само шапките, а и т.нар. фасинатори.

Иначе ръчната изработка на един аксесоар за глава отнема от няколко дни до няколко седмици. А единственото правило според дизайнерката е да не се подаряват щапки, защото всяка трябва да бъде лично подбрана от притежателя си. Така, че той да е щастлив, когато я носи. A „Арт и Факти“ ви кани да се почувствате щастливи и когато гледате как Виктория Венкова мери шапки и разказва за тях от минута 17:40.

СВЯТ

Ако очите наистина са прозорци към душата, тогава героите на Йошитомо Нара крият цял вселенски бунт зад своя поглед. В сърцето на Лондон, сред бетонните форми на Саутбанк, японският художник Йошитомо Нара прави първата си самостоятелна изложба във Великобритания.

“Работата ми е много лесна за разбиране. Тя е нещо, което и децата, и възрастните могат да разберат, а перспективите зависят от възрастта им”, споделя Йошитомо Нара. – Мисля, че децата могат да я възприемат много повърхностно, почти като че ли гледат карикатури или илюстрации. A възрастните с по-дълбок житейски опит мисля, че биха видели различни пластове в картините в зависимост от възрастта си. Така че, вместо да казвам: „Искам да виждате творбата ми по този начин“, ми е по-интересно да чуя как хората – от децата до възрастните – ще възприемат творбите ми.“

Земетресението и цунамито oт 2011 година в Япония бележат дълбока промяна. Нара споделя, че от този момент нататък децата в картините му вече не са само намръщени – в погледите им има съчувствие и надежда.

А изкуството на Нара не изисква превод. То говори директно – на децата и на възрастните. На хората със спомени. И на онези с рани. „Йошитомо Нара: Дълбоки води“ ще остане в галерия „Хейуърд“ до 31 август, а с „Арт и Факти“ може да надникнете в него когато поискате от минута 21:13.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 27 юли, а следващото издание – на 2 август. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: