С една глава по-висока – втората статуя от Хераклея Синтика | Арт и Факти
С една глава по-висока. Посетителите на Националния археологически музей в София мерят ръст с втората статуя от Хераклея Синтика около година след нейното откриване от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински в Големия канал на древния град край Рупите.
Под земята мраморната фигура на 1600 години лежеше без глава и дясна китка срещу мястото, където по-рано археолозите откриха изцяло запазена статуята на мъж, за която обявиха, че вероятно е на изобразения като бог Хермес внук на император Октавиан Август – Луций. След като бе намерена липсватаща глава на втората статуя, започна и приключението по нейното възстановяване във вида, в който древният творец я е създал. В него още на място в Петрич го започва реставраторът Китан Китанов. Но най-въвлечена се оказва Ренета Караманова-Здравкова – художник реставратор в Националния археологически музей.
„Имаше дебел слой пръст“, разказва предзивкателствата по работата си Ренета.
В лабораторията на Националния археологически музей тя работи по статуята милиметър по милиметър месеци наред. А когато идва ред за прикрепяне на главата ѝ, се включва и скулпторът Рафаил Георгиев. И мраморната фигура, създадена през втори век, претърпяла тежко земетресение през четвърти, атакувана след това от ранни християни и скрита дълбоко от верни езичници, този август вече бе готова да засияе в целия си блясък.
Чия обаче е тази статуя? Археологът, който първия в вижда, проф. Людмил Вагалински, признава, че на този етап не са успели да установят това и имат само предположения. Сигурно е едно: втората статуя от Хераклея Синтика е един от най-добрите образци на античното изкуство, допълва пред камерата ни директорът на Националния археологически музей доц. д-р Христо Попов.
А каква е мечтата на Ренета Караманова-Здравкова – вижте във видеото, а до края на септември може да видите и на живо загадъчния мраморен красавец в Националния археологически музей в София.
