Ще спрат ли протестите на земеделци в Европа след като Съда на ЕС  трябва да реши за споразумението с Меркосур. Каква е българската позиция? Как държавата може да подпомогне производителите на  мед и има ли фалшива продукция?

В ефира на „Добро утро, Европа“ гостуват Илия Проданов, председател нa Haциoнaлнaтa acoциaция нa зъpнoпpoизвoдитeлите, и Михаил Михайлов, председател на Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“.

Земеделските производители не са доволни от решението около споразумението ЕС-Меркосур, но го приемат като шанс за време и корекции. „Не може да кажа, че сме доволни. По-скоро сме щастливи от това, че най-после Европейският парламент чу земеделските производители“, заяви Илия Проданов. По думите му „глава „Земеделие“ в това споразумение определено не е дообмислена“, а двугодишната пауза трябва да бъде използвана, за да се изчистят сериозните проблеми в сектора.

Проданов постави под въпрос и позицията на България при подкрепата на договора. „България го е подкрепила без комуникация с обществото. И това за нас е много плашещо“, подчерта той. По думите му е изпратено писмо до Министерския съвет с искане да стане ясно „кой е взел това решение, кога и с какъв мандат и какъв анализ е направен“.

От една страна е добре, че пазарът се разширява. Създават се възможности за търговия и с други страни. Но едно споразумение обикновено се сключва между, бих казал, равностойни партньори. В случая те не са равностойни нито по количество за някои селскостопански продукти, нито по качество.

Михаил Михайлов, председател на Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“

Според него е нереалистично да се очаква полза за българските зърнопроизводители: „Абсурдно е да мислим, че ще изнасяме зърнено-житни или маслодайни култури за Южна Америка“.

Ние не сме равнопоставени конкуренти. Страните от Южна Америка, когато говорим за продуктите в сектор „Зърнени“, са огромен производител. Те са 66 пъти по-голям производител на соя от Европа и три пъти по-голям производител на царевица от Европа. Абсурдно е да си мислим, че можем да стигнем до техните пазари с нашите продукти. Обратното – техният износ е конкурентен и на нашите пазари, където Европа изнася, особено в Северна Африка. И дори тази година мога да кажа, че Аржентина изцяло ни измести от най-големите ни пазари в Северна Африка – Алжир, Мароко, Тунис.

Относно квотите, между другото, трябва да сме наясно, че земеделските производители абсолютно не подкрепяме такъв тип защитни механизми, реакции и контрол на границите, защото това го играем вече четири години с Украйна и е видно, че не работи.

Илия Проданов, председател нa Haциoнaлнaтa acoциaция нa зъpнoпpoизвoдитeлите

Опасения изразиха и пчеларите, които също виждат риск от споразумението. „Основното ни възражение е това за качеството на постъпилите количества мед“, каза Михаил Михайлов. Той подчерта, че проблемът не е само в конкуренцията, а в стандартите: „Не може, когато изискванията са в добрите пчеларски практики, каквито хигиени и други изисквания, да са на висота, там не знаем какви са“. Според Михайлов слабият контрол при вноса създава сериозни съмнения за качеството на меда от трети страни.

Очаква се да има повишение на цените, не само във връзка с преминаването към еврото, но и тъй като разходите нарастват, пчелите и пчеларите намаляват, за съжаление, и затова се налага този внос от страни извън Европейския съюз, както и вътре в него. Увеличението ще е от порядъка може би между 20 и 30%, главно на цената на дребно.

Михаил Михайлов, председател на Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: