Проф. Румен Кънчев: Към момента България има нулева възможност сама да се защитава от въздушни атаки

В първите дни на разразяващата се Втора световна война президентът на САЩ Франклин Рузвелт изрича една пророческа реплика: „Ако мирът бъде нарушен на което и да е място, мирът навсякъде се оказва в опасност и под заплаха.“ Близо 90 години по-късно светът е свидетел на агресията на Русия срещу Украйна, продължаваща 5 та година, и войната на САЩ срещу Иран, която поставя под огромни рискове международната търговия и икономика, наред с дестабилизацията на толкова взривоопасен регион, какъвто е Близкия изток. 

Дали навлизаме в продължителен етап на геополитическо противопоставяне, който все още не е ясно изречен и признат от държавите и техните правителства? Този и други въпроси анализира в ефира на „Добро утро, Европа“ проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност.

Войната в Украйна е част от по-голям геополитически сблъсък за контрола върху ключово пространство в Европа и затова не се очаква конфликтът да приключи бързо, коментира проф. Кънчев. Според него контролът върху Украйна има стратегическо значение както за Русия, така и за Европа. „То е ключово геополитическо пространство. Контролът върху това пространство, което е част от „Хартленда“, ако използваме категориите на геополитиката, дава възможност на този, който доминира това пространство, за значителни възможности за контрол върху Европа“, заяви Кънчев. По думите му високият залог прави бързото приключване на войната малко вероятно.

Ситуацията е толкова тежка и сложна, залогът е толкова висок. Аз не очаквам бързо този конфликт да завърши,защото и двете страни са силно заинтересовани да доминират това пространство.

Според професора подобна логика стои и зад конфликта около Иран. Той припомни предупрежденията на Збигнев Бжежински, че евентуална американска атака срещу Иран би била стратегическа грешка. „Това е чисто стратегически, геостратегически проблем за контрол върху едно пространство, чийто контрол дава възможност за по-успешен контрабаланс на нарастващата китайска сила“, посочи Кънчев. Той определи Китай като предпазлив играч и посочи три ключови конфликтни точки, които според него ще определят стратегическото съперничество през следващите десетилетия – Европа и Украйна, Близкият изток и Иран, както и отношенията между Китай и Тайван.

На този фон Европа остава най-слабият от големите глобални играчи, смята експертът, защото дълго време не е развивала достатъчно собствен военен потенциал. „Европа не се занимаваше с генериране на сила. И тя в момента е най-слабият от големите глобални играчи“, заяви Кънчев.

Той насочи вниманието и към способностите на България за противовъздушна и противоракетна отбрана. „Интересува ме нашата противовъздушна и противоракетна отбрана“, каза той във връзка с падналия дрон близо до стратегически обект. По думите му „способността да противодействаме на такива обекти към момента на българската държава е нулева“.

Кънчев постави под въпрос и готовността на страната да използва ефективно новите си изтребители F-16. Той се позова на изказване на министъра на отбраната, според което към момента няма сертифициран български пилот за F-16.

Целия разговор вижте във видеото.