Проф. Гарабед Минасян оспорва голяма част от тезите на опозицията, като определя квалификации като „лудо харчене“ и „невъздържано харчене“ като преувеличени. Според него, ключовият фактор в момента е предстоящото влизане в Eврозоната през 2026 г., което ще доведе до „неудържим натиск“ за повишаване на цените, защото България е „на най-ниското ценово равнище в ЕС – около 60% от средноевропейското“. Той отбелязва, че след отпадането на бариери и по-лесното движение на хора и капитали „различията в цените и доходите ще се усещат много по-болезнено“.

Относно инфлацията и бюджета Минасян подчертава, че ценовият натиск не идва основно от ръста на заплати и пенсии, а от „принципа на скачените съдове“ – преливане на ценови равнища между съседни и по-богати европейски икономики. Той коментира, че критики към бюджета има не само от опозицията, но и от ЕК и МВФ – „култивирани, добре премерени, но не искаме да ги слушаме“. Според него у нас бюджетите се правят с логика „да се натаманят числата“, а не да се следват последователни цели, което създава системни рискове.

Професорът смята, че ръстът на заплатите в публичния сектор е „традиционен инструмент за подоходна политика“ и по принцип обоснован, но правителството бяга от отговорност по отношение на „преструктуриране на данъчната тежест“ при най-голямото социално неравенство в ЕС. Той предупреждава, че България неизбежно ще бъде „опашкар“ в еврозоната, а ситуацията може да се влоши заради „ускоряване на изтичането на български капитали в чужбина“ при наближаващото членство – процес, който според него трябваше да се случи в обратна посока.

Цялото интервю вижте във видеото.

Сподели: