В интервю по повод 150-годишнината от Априлското въстание проф. Атанас Семов подчертава, че събитието не бива да се възприема „схематично“, а като „огромен национален подвиг“, носещ едновременно трагедия и гордост. По думите му въстанието е „общонационално дело“, което показва високо ниво на самосъзнание и ценностна система, от която българското общество „има нужда и днес“. Той акцентира, че участниците не са били отчаяни хора без избор, а често „заможни, успешни и образовани“, които съзнателно жертват всичко „за един свят идеал – свободна и независима България“.

Семов обръща внимание и на идейното наследство на въстанието, свързано с възгледите на Васил Левски, като подчертава, че то има и социално измерение: „Априлското въстание е национална революция и социална революция“. Според него кулминацията на този процес идва с приемането на Търновската конституция, определена като „най-модерната и демократична за времето си“. Той вижда пряка връзка между идеалите на възрожденците и съвременните принципи на правовата държава и равенството пред закона.

В разговора проф. Семов представя и своя книга, посветена на 150 по-малко известни участници във въстанието, която описва като „художествена документалистика“ с „докосващ човешки разказ“. Той дава примери за героизъм, но и за трагични съдби и предателства, подчертавайки, че това е „обратната страна на въстанието“. Особено внимание отделя на събитията в Новоселското въстание и личности като Цанко Дюстабанов, които според него са недостатъчно познати, но „съпоставими по величие“ с героите от Южна България.

По думите му въстанието не е неуспешно, въпреки потушаването му: „то постига своята цел“, като предизвиква международен отзвук и води до Освобождението. Семов подчертава значението на историческата памет и призовава за възраждане на ценности като „достойнство, чест и отечество“, които днес „са изпразнени от съдържание“. Той заключава, че съвременното общество не се нуждае от саможертви като тези от XIX век, но е длъжно „да даде повече законност, повече ред и повече уважение към държавата“, за да бъде „жизнеспособно общество“.

Сподели: