Проф. Анна Кръстева: Позицията на Радев във външнополитически план е изключително амбивалентна

Лидерите на страните от Г-7 заявиха, че са единни в подкрепата за Украйна, включително за нейната териториална цялост, и се съгласиха да увеличат натиска върху руската военна икономика. Освен това те са се обединили около оценката, че Русия не печели войната срещу Украйна, и са обсъдили възможността за нови санкции срещу Москва с цел да я принудят да седне на масата за преговори.

В същото време българският премиер Румен Радев заяви, че България няма да подкрепи 21-вия санкционен пакет срещу Русия.

В студиото на „Euronews Primetime“ гостува политологът и преподавател проф. Анна Кръстева.

Политологът определи като трудно обясним отказа на България да подкрепи 21-вия пакет санкции срещу Русия. Тя постави решението в контекста на променящата се международна среда и сближаването между европейските лидери и президента на САЩ Доналд Тръмп по темата за Украйна.

В анализа си за българската позиция проф. Кръстева коментира действията на премиера Румен Радев. Тя направи разграничение между него и унгарския премиер Виктор Орбан, като заяви: „Радев не е Орбан, защото Орбан казваше едно и правеше същото. Радев казва едно, прави друго.“ Според нея Радев доскоро е разполагал с пространство за политическо маневриране, но международната ситуация вече го принуждава към по-ясно позициониране.

Политологът отправи критики и към аргументите на българските власти по казуса с руския патриарх Кирил. Тя подчерта, че символите са съществен елемент от политиката и не могат да бъдат отделяни от нея.

Аргументът на външната министърка и на премиера е, че тук става въпрос за символи. Откакто съществува политиката, съществува и символна политика. Нейното значение нараства особено в епохи, които са чувствителни към идентичности и към суверенитет, каквато е настоящата епоха.

Така че да кажеш, че нещо е символно и затова трябва да го отделим от политиката, е некоректно, защото то е голяма част от политиката. А когато тази символна политика застава много ясно и категорично на страната на агресора, когато се благославят бойци, отиващи на смърт, възниква въпросът какъв е казусът тук?

И в същото време никаква логическа връзка не може да бъде изведена, защото всяко нещо противоречи на другото. Как да хвалим едното православие и неговия водач, а да не виждаме другото православие, когато православна Русия разрушава най-емблематичния православен храм в Украйна?

В заключение проф. Кръстева определи поведението на министър-председателя като „изключително амбивалентно“. Тя припомни заявената от него формула, че България няма да блокира европейски решения, но ще защитава националния интерес. Според политолога обаче „за огромното мнозинство български граждани националният интерес е най-добре защитен, когато е в хармония с европейския интерес“. По думите ѝ предстоящото гласуване по санкциите ще покаже ясно на коя страна застава България в рамките на Европейския съюз.

Целия разговор вижте във видеото.